В Турция държавата помага на бизнеса, а в България искаме да вкараме бизнесмените си в затвора…

Препечатано от тук: За разликата между Турция и България

Автор: Евгений Тодоров

Криза! Една фирма първо трябва да си плати тока, после ДДС-то – тук прошка няма. После идва ред на наема.

Осигуровките? – а, те може да почакат. Поне докато от НАП не ти блокират банковите сметки – та да ти отежнят още повече дереджето. Щом не си платил осигуровките, нямаш право да даваш заплати. В същото време имаш да вземаш пари от сто места, част от парите трябва да дойдат от държавата, ама тя се стиска.

Този месец закъсахме още при плащането на тока. Реших да взема кредит от банката – иначе трябваше да спрем работа и да фалираме. От банката ни влязоха в положението, но поискаха документ, че не дължим… осигуровки. Параграф 22.

Намерих една европейска програма, от която може да падне някой лев – и там обаче искат документ, че нямаш задължения. Попаднах на един общински конкурс за някакви мижави пари – ужас, и там искат да нямаш задължения. Ами аз ако нямах задължения, щях ли да търся пари?

Ама имало криза, не стигали парите – началниците казват: „Който не може да прави бизнес, да си ходи“. Само че те с нищо не са доказали, че могат да правят бизнес и си получават заплатите, осигурени от данъците, които плащам.

Защо разказваме всичко това?

Защото тези дни се порових за да разбера има ли „турско икономическо чудо?“. И какво открих?

Правителството на Ердоган решило да помогне на фирмите, които не могат да си платят осигуровките. Как? Държавата ги плаща – плюс здравните осигуровки, докато фирмата се стабилизира. Защото едно умно правителството няма сметка от фалирали фирми и безработица, то прави всичко, за да оцелее бизнесът в този труден период.

В същото време нашите синдикати искат неплащането на осигуровки и заплати да се КРИМИНАЛИЗИРА. И във властта има лоби, което иска същото. Народът мечтае да види зад решетките чорбаджиите-изедници.

В Турция се помага на бизнеса, в България искаме да го вкараме в затвора.

Ето защо ние едвам мърдаме, а Турция е на второ място в света по растеж. И за 10 години доходите са се увеличили 4 пъти.

Ама кой да ти прави такива паралели. И то точно с Турция.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Какво е да си „народен човек“ и кое именно е „народното“ у Бо(й)ко Борисов?

На едно място чета следния коментар, който ме заинтригува така, че не само му отговорих, но и предлагам около него да се проведе една по-задълбочена дискусия; ето какво написа този човек с никнейм AZ, а по-долу можете да прочетете какво аз му отвърнах:

Някакъв поет, на когото досега не му бях чувал името (Румен Леонидов) казал, че „Бойко Борисов е народен човек, дори прекалено народен, и се пише за него“ и според него това било съвсем нормално. Много бих искал да знам какво означава „народен човек“ и какво е да си прекалено народен – защото често съм го чувал включително и за Тодор Живков, който също бил народен човек? Изобщо нямам представа какво е да си народен човек. Аз народен човек ли съм или ненароден? В училище също не са ни казвали нищо за нородните човеци и разликата между тях и останалите. Бих искал да знам, защото явно това е важно: в България и народните човеци се ползват с особен статут за разлика от само човеците.

А ето сега моя коментар на горното:

Чудесна тема поставяте, драги AZ, наистина е твърде любопитно да се разбере какъв смисъл влагат в израза „народен човек“ тия, които го употребяват така често, и то по адрес на една бивша, но не по-малко арогантна мутра: Боко. Или за един наглец и простак: Тодор Живков. Все били „народни човеци“ тия двамата и такива като тях – и се пита нормалният човек, като ги слуша: и кое им е „народното“?

Какво, искат да кажат, че щом тия именно са „народните“, народът ни е като тях, тъй ли? Боко и бай Тошо са (или бяха, в случая с правешкия простак) невиждани наглеци, народното у тях е именно тая наглост, така ли? Значи наглостта е нещо като архетипическо народно и българско качество, така ли трябва да се разбира? Или простотията е такова качество? Или дебелашката хитрост? Или склонността да прецакват най-масторски другите, в крайна сметка обаче всички сме прецаканите, а неколцина само са се облажили…

Явно крайно ниско мнение имат за народа ни тия, които определят и Боко, и бай Тошо за „народни люде“, за „човеци от народа“. Или са народни тия двамата щото са неуки или учили-недоучили, щото са крайно неинтелигентни? Или щото са успели да сбъднат народните копнежи, именно, свинарят да стане цар, а роденият да слугува – генерален секретар, президент или премиер? Или щото Боко по-специално умее хубаво да си държи ръцете у джебовете като пич, а това много се аресва на народо, това ли му е на него „народното“? Кажете, не знам, затова питам? Или щото говори простонародно, затова ли е „народен човек“? Имам чувството, че ако изразът „народен човек“ звучи в нечии уши като комплимент или похвала, то това само означава, че тия уши или не са мити, или са с извратена чувствителност, знам ли какви са точно?

И ми се струва че е твърде интересно и любопитно да се помисли повече по така и така подхвърлената тема, с удоволствие ще участвам в една такава полезна дискусия. Полезна е щото ще ни помогне по-ясно да разберем себе си, какви сме ние самите и колко струваме и като народ, и като индивиди…

А за Румен Леонидов имах сякаш малко по-добро мнение, но ето, сега се питам: и той ли се включи в хора на подлизурковците спрямо Боко, дирижиран от нашия роден Караян на подлизурството – Бареков?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.