По публикацията от вчера със заглавие Защо медиите не смеят да гъкнат по повод бандитското минало на Б.Борисов? получих твърде интересен коментар, който заслужава да бъде публикуван отделно, за да стигне до повече хора; понеже именно се докосва до една прелюбопитна тема: каква е българската мечта? Затова и публикувам този текст тая сутрин; от друга страна тази сутрин изобщо не мога да пиша, понеже силно съм настинал заради това, че вчера хубаво ме наваля поройния пловдивски дъжд; сега само пия чайове, лекувам се и, разбира се, не мога, нямам сили да пиша; дори и гласа си загубих, не знам как ще се оправям днес на работата си, която се свежда до това да говоря предимно с… магарета! 🙂 ); та ето и най-сетне коментара на г-н Йоцов:
Ангел, не мислиш ли че 75% от българите биха се поставили на неговото място без никакъв срам, угризения на съвестта или страх? Ето това е причината този стил на политиците да е допустим в България, такъв вид политици да са приемани в България.
Ангел, не мисли че в Сърбия, Македония, Черна Гора, Албания е по-различно от България. Не е! Не искам да говоря за бившите Съветски Републики с може би изключение, но не голямо, на Грузия и Армения. Към неорганизирания Балкански Синдром се прибави и разрухата на социалистическото безвремие. Няма значение колко стара държава си, какво си бил преди стотици години, горд воин или страхлив предател, горд воин на бойното поле или мижитурка, използваща тарикатлаци за да победи, важното е какъв си сега, в момента, в 2012 година.
Да живееш, уповавайки се че нацията ти е била някога велика и нещата пак ще тръгнат и пак ще станеш велик е най-деморализиращото и подвеждащото чувство – и е едно напразно очакване. Докато ръководителите на държавата са законно избрани и няма предявени наказателни обвинения спрямо тях те са законните менаджери на държавата за целия свят. Оттук-нататъка всичко зависи от нас, българите.
Обаче пак си задай въпроса дали българите особено ги е еня кой ги управлява? На българите им стига този, който ги управлява, да не ги закача да плащат данъци (колко има в затвора за неплатени данъци?), да могат да крадат, да извършват мошеничества без да се страхуват от съд и присъда.
Ето това е мечтата на българина. Ония, честните интелектуалци, фабриканти, търговци, бизнесмени, банкери, политици бяха избити на 9.9.1944 и от тогава управлява силата, доносничеството, неграмотността, бивши престъпници, станали партизански герои, подлизурковщината и всичко ретроградно, всичко онова, което е мразело хората, добили своите пари чрез ум и честен труд по 12 и повече часа на ден. Рубладжията се превърна в най-добрия патриотичен гражданин на Народна Република България.
Българската нация деградира от 1944 насам. Ако детето ти боледуваш често и отсъстваш от работа ставаш трън в очите на колегите си – защото те трябва да вършат и твоята работа. Обаче ако от 5 дни в 4-ри идваш пиян и недоспал на работа и дремеш на работното си място и разказваш каkва незабравима нощ е била и казваш „Ей, някой ден трябва да ви взема с мен!“ ставаш герой, всички те харесват, ти си кумир, всеки се стреми да е близък с тебе, че поне един път да бъде заведен на тези нощи с жени, безкрайно пиянство, секс и комар.
За ЦРУ. След 1989 Берлинската Стена падна, и Студената Война завърши ЦРУ получи нова задача. Появиха сигнали за изграждане на мафиотски структури в бившите държави от съветския блок, които се стремят да се свържат с Американската Мафия. И които търгуват с всичко: от човешка плът и органи, до нуклеарни материали и технологии, производство и разпространение на наркотични вещества в западните държави и САЩ.
Тогава ЦРУ получи задача активно да разработва новите („демокрации“) от гледна точка на заплахите към САЩ от нарастваща престъпност, увеличен оборот на наркотици, кражба на технологии, нови материали и открития. Така че може напълно да се вярва на докладите на ЦРУ във Уикилийкс.
Alexandar Iotzov
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 