Искаме си Родината, историята и държавата!

Покана събитие 17 юни 2012

До българските медии

До посолствата на САЩ, Полша, Германия, Унгария, Литва, Латвия, Франция, Финландия, Словакия, Чехия и Обединено Кралство Великобритания

Гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София ви кани на поредното събитие, което изразява нашето категорично несъгласие паметникът да продължава да стои в центъра на София, въпреки решението на Столичен общински съвет от 1993 г. той да бъде демонтиран.

Този паметник пречи на стремежа на нашия народ да бъде част от демократична Европа и разделя народа ни на палачи и жертви. Тъй като той е еманация на един изключително значим период в българската история, смятаме, че мястото му е в музей, така както това се случи с паметниците от тоталитарната епоха в другите страни от Съветския блок.

На 17 юни, 2012 от 17 ч. ние ще издигнем българското и европейското знаме на паметника на съветската армия в София като знак на нашето желание да бъдем част от демократичния свят. Двете знамена ще се срещнат и съединят, така както съдбата на нашата страна е неизменна част от тази на стария континент.

Искаме си родината, историята и държавата!

НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО! НЕКА БЪДЕМ МНОГО! НЕКА БЪДЕМ УСМИХНАТИ! ПРОСТО – НЕКА БЪДЕМ!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.