ПЕТИЦИЯТА в едноименния сайт, която предложих преди седмица на основата на Откритото писмо до г-н Министър-Председателя по важен национален въпрос от нравствено естество сякаш вече набира сила; тази сутрин поглеждам и откривам, че вече са се подписали 318 човека! Да се надяваме, че още ще се подпишат; излишно е да споменавам, че нито един журналист, че нито една медия не обърна капчица внимание върху такъв „прекалено маловажен“ въпрос, какъвто е въпросът, свързан с качеството на образованието на нашите деца.
Виж, да беше свързана петицията със сензационен и вълвуващ въпрос, какъвто е въпроса, да речем, за това каква марка гащи носи Азис, репортерите щяха да си изпочупят лактите от натискане, ама за някакво си там образование, на кой му пука?! А пък горките медии трябва да се борят за пари, за тиражи, и тяхната не е лесна, затуй нека да не ги занимаваме с някакви си там „важни“ и „обществено-значими“ въпроси…
Аз обаче се обръщам към обикновените хора, учители, родители, ученици, загрижени граждани. Подкрепете я и вие лично, моля, важно е! Нека да опитаме обърнем вниманието на властващите, че освен разните му там прогизнали от популизъм „проблеми“, по които така неуморно се трепе енергичният ни и жаден за похвали Премиер, има и проблеми, които са наистина жизнено и дори съдбовно важни. Но за които той самият ще се сети тогава, когато някой човек получи от умрял писмо. Или когато цъфне налъма на Радой Ралин; налъма, с чието проникване и цъфтеж шегобиецът, Бог да го прости, свързваше идването на комунизма.
Или когато Бойко Борисов почне да чете книги! Или когато Луната се откъсне от Земята и тръгне на свободно пътешествие из галактиката. Или когато Слънцето почне да изгрява от Запад…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 