Здравейте отново, г-н Грънчаров, (виж Най-много ще се радвам Вие да сте прав, а аз да греша!),
Напълно съм съгласен с Вас, че комунизмът причини огромна вреда на българския народ и че всички ние трябва да работим за отстраняването на остатъците от този тъмен период. Под „остатъци“ имам предвид:
1) хора, останали на ръководни позиции и
2) остатъци в разпространения начин на мислене.
Аз съм на мнение, че огромна част от българите са осъзнавали колко лошо нещо е комунизмът през тези 45 години комунистическо робство. Защо не са направили нещо по въпроса тогава? Било е ужасно трудно. Властта е била хванала в желязни клещи народа. Страх те е да разкажеш виц за Тодор Живков на съседа си за да не напише донос. Организация на съпротивителни движения е била направо невъзможна. Затова и гневът на народа се спотайва и се отприщва точно в правилния момент – 1989 г.
Тук бих направил аналогия с Хитлеристка Германия и зверствата, извършени срещу евреите. Може ли да класифицираме немския народ като „инертен“ и „бездушен“ затова, че не е казал „стоп“ на безумията?
Същата история като при нас. С малко късмет идват на власт гнили и нечисти хора. Неусетно народът е прикован на земята и няма мърдане.
Защо тогава Германия се въстановява бързо, а ние някак си бавно? Може би не сме толкова работливи и честни като германците? Не!
Разликата за мен тук лежи в индустрията и икономиката. Не в народопсихологията. Германия има огромни концерни, които теглят цялата държава напред. Тези концерни не са от вчера. Напротив:
Бош – машиностроене – основан 1886 г.
Байер – фармация – основан 1863 г.
БАСФ – химическа промишленост – основан 1865 г.
Сименс – енергия, автоматизация – основан 1847 г.
Даймлер – автомобилостроене – 1886 г.
Какво произвеждаме ние в 1878 – ечемик и гайтани!
Ситуацията 1989 не е по-различна – оказва, че имаме неконкурентна индустрия. Заводи, които са работели години наред на загуба и са били държани живи искуствено от държавата. На излизане от комунизма ние сме бедни. Когато се редиш от 5 часа сутринта за кисело мляко за детето ти (1991 г.) въобще, ама въобще не ти се мисли за духовно развитие. Бедността изкарва наяве най-лошото от човека.
Да обобщя:
1) моето мнение е, че не трябва да се сърдим на българина;
2) индустрията е основен икономически (а косвено и духовен) двигател за един народ.
За щастие българската нация е инженерна нация, а не само замеделска – както много хора ни изкарват.
Един факт в подкрепа на оптимизма ми за българския народ – в Германия има много чуждестранни студенти. По брой на първо място са студентите от Китай. На второ място от България (по данни от 2007 г. 11 816 души – в момента много повече). Това не е случайно! Свидетелства за качествата на народа ни. Защо например на второ място не са Румъния при положение, че са 21 млн. души население?
Накрая искам да изразя признание към Вас и работата Ви. Учителската професия е ужасно важна за нацията. Особено сега. Бих искал да знаете, че има много хора, които искрено уважават това, което правите.
С уважение,
Л.А.
Здравейте, г-н А.,
Благодаря Ви за коментара! Нямам какво да възразя, много сте убедителен – и дано, повтарям, Вие излезете прав. Позволявам си, тъй като оценявам коментара Ви наистина за интересен, да го публикувам в блога си, като, понеже не съм Ви питал за съгласието Ви, ще поставя само инициалите на името и фамилията Ви. Ако пък не възразите и нямате нищо против, ще сложа пълното изписване на Вашето име и фамилия.
Позволявам си да Ви посъветвам, тъй като може би ще Ви е интересно, да се поровите из видеозаписите на мои занятия по философия, които могат да се намерят във видеоблога ми (тъй като те са качени в друг мой канал в Youtube и вероятно не сте попадали на тях). Може да Ви са интересни и т.н. Безпощадни беседи за българската национална идентичност.
Иначе Ви благодаря за добрите думи за моята работа!
С уважение: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 