Тестът открих в една дълга и предълга дискусия за Костов във Фейсбук, която още не мога да подготвя за публикуване, но ето това го давам отделно, защото си заслужава:
Преди 5 години една приятелка (колежка), която знае, че съм костовистка, ми казва: снощи дъщеря ми пътувала с едно такси през Драгалевци и шофьорът й показал палатите на Костов, тя се върна и каза: „Мамо, да знаеш какви чудеса, какви палати!“
Аз побеснях и й казах: идвай с колата, отиваме на Шумако да ядем по едно шкембе и ще ти покажа къде живее Костов! А къде живее Костов знам защото отсреща до хотел Хранков живееше един мой познат и навремето ми е показвал.
Отиваме ние, намираме ул. „Крушова градина“, стигаме до края на улицата и аз й казвам – ето, тук са палатите на Костов. Тя изпадна в недоумение, понеже зад плътната тухлена ограда (напукана, понеже лошо са му я иззидали) нищо не се вижда – само покрива на двуетажната къща. И може да се види, че над стара тухлена постройка в двора е монтирана дървена типова къщичка, та се е получило нещо като павилион, може би лятна кухня.
„Ама това ли е?“ пита приятелката ми. „Това е“, казах й аз, а тя не вярва. Един човек мина по улицата – „Питай го, казвам й“, а нея я било срам. Тогава аз попитах – „Г-не, тук ли живее Иван Костов?“, „Да“, отвърна той.
Приятелката ми подви опашка и мълчеше през цялото време на връщане. Аз съм строителен инжетер-конструктор и сега също бих казала:
„Г-н Костов, дайте да Ви кажа как да си укрепите тухлената ограда – че ще се срути на главата на костенурката Гошо някой път! Сериозно го казвам!“ 🙂
Написа: Tatyana Koleva
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 