Написаното – Не някой друг, а ти самият си изцяло отговорен за всичко, което ти се случва!– е на моменти поетичен и фееричен текст, но аз ще бъде по–прозаичен.
Тук се рисува някаква крайна, апокалиптична картина на българите и българското общество, която, както повечето генерализации, не отговаря на истината. Светът и обществото са далеч по-многопластови и сложни. А доколкото констатациите са верни, те важат за цялото човечество. Нима американците, португалците, гърците и филипинците и др. не се измъчват от безумни тъпи страсти и не са недоволни мърморковци? Впрочем мърморенето и оплакването не е български, а най-вече германски патент, и то при германския стандарт. Не ми се мисли как биха мърморили германците, ако имаха български стандарт.
Та наистина ли всичко това е присъщо само на българите? Излиза, че измежду всички 7 милиарда души на планетата има 8 милиона, които са абсолютно изключение. Българите са, така да се каже, богоизбран народ, макар и в отрицателен смисъл. Това е абсурдно.
Разходете се малко по света, запознайте се с други народи и култури и ще видите, че не е така. Навсякъде хората са, общо взето, едни и същи, навсякъде готвят само с вода. Тези дни гледах филмчета за Северна Корея и се оказа, че въпреки свирепата диктатура и там хората не са загубили напълно човешкия си облик. И те имат глава, тяло, две ръце и крака и се държат повече или по-малко нормално, разговарят за литература и изкуство и т.н., даже имат чувство за хумор.
Освен това съвършени общества няма. България при всичките й недостатъци е далеч по-приятно място за живеене от 1944-1989 и далеч по-приятно място от огромното мнозинство държави по света в момента. Но както е казал Екзюпери, хората никога не са доволни от мястото, където са. Затова впрочем е и манията за пътуване у мнозина. Мобилността е важно постижение на цивилизацията, но 90% от пътуванията по света днес са излишни и само допринасят за замърсяването на околната среда.
Не е априорно ясно, че да се родиш и да съществуваш е непременно по-добре от това да не се родиш и да не съществуваш. Тук може да се спори. Още Софокъл е казал, че най-голямото благо е да не се родиш изобщо. Не отговаря на истината и твърдението, че сами сме отговорни за всичко, което ни се случва. Никой не избира дали, кога и къде да се роди. Освен това има обективни обстоятелства, срещу които не можем да се борим.
Епиктет и други стоици казват, че можем да се тревожим само за неща, които зависят от нас, но не и за такива, които не зависят от нас. Освен това не е ясно дали въобще нещо реално зависи от нас, защото е възможно свободата на волята да е само илюзия. Ако тялото е материя и подлежи на природните закони, а духът само негова функция без обратна връзка, всичко, което ни се случва, става без нашата воля. Това е мъчен и стар философски въпрос.
Витгенщайн например е бил на мнение, че няма смисъл да се опитваме да влияем на обществото и политиката, защото това е невъзможно и безсмислено. Много по-важно е да променим самите себе си: „Само така мога да се направя независим от света – като се откажа да му влияя.”
Написа: Анонимен
ЗАБЕЛЕЖКА: На този човек отвърнах само ето това:
Не мога да се съглася с твърдението, че мърморенето и оплакването е характерно за цялото човечество; то не е вярно за всички индивиди и нации, а само за някои. Принципът е: индивидите и нациите, които имат развито съзнание за свобода, не мърморят и не се оплакват, а се оплакват и мърморят ония индивиди и нации, които нямат такова съзнание. Лесно е да се обоснове защо е така. Всеки сам, ако се опита, може самостоятелно да осмисли защо е така. И да обоснове тезата си. Тъй че аз ще се въздържа да обосновавам защо е така.
Само свободният човек може да поеме цялата отговорност за случващо му се, а не мърморкото, който няма друга, по-голяма грижа от тази кому другиму да прехвърли своята отговорност, кого да обвини че му е виновен за собствените неблагополучия. И това е лесно да се разбере защо е така.
Ние, българите, за жалост, не сме сред народите, които имат едно развито, добре култивирано съзнание за свобода. Това пък от своя страна води дотам, че и огромната част от индиввидите в нашите, българските среди, не разполагат с такова съзнание. На тази основа могат да се обяснят неблагополучията ни и като индивиди, и като нация. За други нации, особено пък проспериралите и проспериращите, ситуацията е съвсем различна. Прочее, съзнанието определя битието, а не обратното, както твърдят марксисто-комунистите.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.
Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
Хубава идея: „да променим самите себе си:- Дайте пример!
Това ще го запомня – казваш добра дума за Северна Корея.
Мърморенето го има навсякъде, но при нас е мутирало до небето.
Даже е препоръчително, защото никой не закача бедните, нещастните, тъжните.
Само на щастливите се прави „сечено“.
За Северна Корея е казал добра дума някой друг, анонимен, не аз… но и аз, прочее, лоша дума не съм казал за тоя народ-страдалец…
Защо мислите, че българите нямат развито съзнание за свобода? По време на турското робство има безброй бунтове и въстания, а след 1878 връх бързо вземат либералите, които гласуват една много – бих казал – прекалено либерална конституция – Търновската. До Първата световна война въпреки някои прояви на насилие и т.н. България е повече или по-малко функционираща по западноевропейски образец страна, при това в много отношения по-демократична от балканските си съседи. В периода между двете световни войни и в България има авторитарни уклони, но тя е по-демократична от много западноевропейски страни, например Германия, Италия Испания, Португалия. Дори след забраната на партиите 1934 има Народно събрание и свободни избори! След 1944 в България има ПЪРВОТО и НАЙ-ПРОДЪЛЖИТЕЛНО антикомунистическо движение в Източна Европа – горяните – от 1945 до 1956! След 1989 българите стояха най-дълго от всички източноевропейци по улици и площади – и т.н.
Така че тезата за това, че българите не разполагат със съзнание за свободата следователно не намира опора във фактите. На мен ми се струва, че тази теза се е появила в периода на комунизма и нищо чудно нарочно да е насадена от ДС и КГБ в масовото съзнание. Не ми е известно преди 9 септември 1944 да е акцентирано върху това. Напротив, българите тогава по-скоро са имали съзнание за себе си като изключително свободолюбив народ, стигащ до анархизъм.
Неблагополучията на България следователно в никакъв случай не могат да се обяснят с липсата на свободолюбие у българите. Причините за успехите и неуспехите на България, както на повечето социални явления, са комплексни и не може да се сведат до един отделен фактор. Даже можем да приемем, че прекаленият индивидуализъм и либерализъм на българите е причина за неудачите им. Така например българският политически живот щеше да е много по-уравновесен и спокоен, ако Търновката конституция не беше толкова либерална, а по-консервативна.
България не е така икономически просперираща като Западна Европа не поради народопсихологически причини, а поради своята историческа съдба – турско робство, комунистическо робство и т.н.
А дали съзнанието определя битието или обратно, е спорен въпрос. Ако например съзнанието е само пасивен продукт на материята, свободата е само илюзия, макар и упорита илюзия. А ако съзнанието все пак може да въздейства върху материята, изниква въпроса КАК? Как може нематериалното да влияе на материалното?
Пропуснали сте да забележите злотворното влияние върху българската душа на половинвековната експанзия на комунизма… разбира се, че до 1944 г. българите са вървели, къде по-смело, къде по-бавно, къде нерешително, но са вървели по пътищата на свободата. След това ситуацията се променя коренно: за десетилетия слънцето на Свободата залязва из българските земи. А що се отнася до степента на развитие на съзнанието за свобода в ерата на 500-годишното господство на Османската империя, мога да Ви припомня поне това: Левски проповядва непопулярната тогава теория да се исвободим сами, със собствени сили, а огромната част от народа си добрува под султанския ярем, чакайки някой друг да ни освободи; в резултат българската свобода така или иначе ни е подарена от „дяно Иван“, не е ли така? Идеалите на Левски да се освободим сами, та да не погубим свободата си, щото дарена свобода по начало не може да има, са погазени… такива ми ти работи; винаги събитията могат да се тълкуват по различни начини; няма една меродавна и „обективна“ историческа интерпретация…
Комунизмът, разбира се, оказва изключително зловредно влияние върху психиката на попадналите под него народи, вкл. на българите, но все пак само на ЧАСТ от българския народ. Виждаме, че след 1989 на различните вотове между 700 000 и 2 милиона души гласуват за БСП. На тези хора свобода наистина не им трябва. Все пак останалата ПО-ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРИТЕ подкрепя демократични, либерални партии. Това за съжаление е картината в цяла Източна Европа и ОНД. Съмнявам се, че тези хора някога ще променят възгледите си и ще обикнат свободата. Те ще си умрат влюбени в несвободата. Мисля, че при тях никакви аргументи, колкото и силни да са и никакви проповеди няма да помогнат. Те са загубени за свободата и демокрацията. Трябва да приемем хората и света такива, каквито са.
Не съм специалист по националноосвободителните борби, но идеята, приписвана на Левски България да се освободи съвсем сама от Османската империя е доста смела и вероятно нереалистична. Няма балкански народ, който да се е освободил сам. Замисълът на Априлското въстание също не е бил българите да победят турската армия и България да се освободи сама, а военните действия да продължат достатъчно дълго – няколко месеца, докато се намесят великите сили, т.е. да се следва примера на освобождаване на Гърция. За съжаление поради нещастно стечение на обстоятелствата въстанието е потушено сравнително бързо. Руско-турската война все пак е резултат от Априлското въстание. Освобождаването на България, макар и резултат от завоевателните стремежи на Руската империя, в крайна сметка не е отрицателен факт. България след 1878 постепенно успява до голяма степен да се еманципира от Русия. Ако не беше 9.9.1944, днес България сигурно щеше да е страна с някакво руско влияние, но със сигурност то щеше да е много по-слабо.
Много други народи се освобождават много по-късно от българите – поляци, чехи, словаци, унгарци и др. Някой като кюрди, шотландци, корсиканци, баски и др. още не са се освободили от поробителите си.
Иначе сте прав за интерпретацията на историята – няма напълно обективно тълкуване и нещата винаги може да се разглеждат от различни ъгли.
За идеологията и стратегията на Васил Левски свидетелства поне ето тази негова мисъл:
Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!
Мисля, че оттук си личи основната му идея: да се освободим сами. Иначе каква ни е ползата едни поробители да сменим с други?!
И Стамболов е мислил така. И Ботев. Ами Захари Стоянов? Той поне знаете какво пише относно табиетите и копнежите на „освободителите“. И още много други велики българи от онова време са все „русофоби“. Стамболов например дава живота си за да ни предпази от „добрините“ на поробителя-освободител Русия.
Подарената свобода се обезсмисля, щото свободата е ценна само когато е твое собствено постижение. Иначе тя няма смисъл. Тоя, комуто са подарили свобода, такъв просто не знае какво да прави с нея. И най-голямата му грижа е да се откаже от нея, да отхвърли прекалено тежкия за носене дар. На много хора свободата просто не е по силите и те затова стават комунисти, комуноиди или „ляво мислещи“, които чакат държавата да се погрижи за тях.
Това е в резюме целия смисъл на човешката история. Тя е шествие към свобода, в което „масите“ вървят с голяма неохота. Вижте какви мъдри думи за психологията на слабаците и на тълпата пише примерно Фридрих Ницше, пък и мнозина други. И Достоевски е написал проницателни анализи за това как идеята за свобода влияе на отделните типове човеци. „Страшно и опасно нещо“ за него е свободата; затова тя така плаши, а пък някои и дори я мразят. Виждат в нея „корена на бедите“ ни. Без свобода наистина по-лесно се живее. Проблемът е обаче, че не се живее достойно.
Личностите обаче не могат да живеят без свобода: свободата за тях е подобна на въздуха. Свободата е нещо като Слънцето, без което няма живот. Свободата е Слънцето, около което се върти всичко в нашия човешки свят. Дошло е време дори ние, българите, които в мнозинството си недолюбваме свободата, да осъзнаем най-сетне тия толкова прости истини.
Без които обаче не може да се живее. Без които животът ни ще продължава да е все така жалък, нещастен, мизерен и недостоен. Какъвто, прочие, и е българският живот от поне 70 години вече…