Единственото разумно обяснение за това защо Бойко Борисов ще ни управлява до края на света

На Фейсбук-страницата на г-н Alexander Velichkov имах удоволствието да прочета един виц, който препечатвам, с незначителни мои корекции, и тук, в блога; наложи ми се да внеса корекциите по съвсем принципни, бих казал даже идейни причини; ето какво се получи в крайна сметка:

Един ден Господ събрал лидерите на света, именно лидера на САЩ, на Русия и на България, съответно Барак Обама, Владимир Путин и Бойко Борисов и им съобщил, че човечеството ще бъде заличено от Земята след 10 дни. След което ги изпратил да я съобщят на народа си.

Барак Обама направил видео-обръщение към американците и казал:

„Американци, имам една добра и една лоша новина. Добрата новина е, че има Господ, а лошата е, че светът ще бъде унищожен след 10 дни. Нека да посрещнем апокалипсиса като нация, способна на истинско достойнство!“

Владимир Путин също направил изявление и казал следното:

„Другари и другарки, имам една лоша и една хубава новина за вас. Първата е, че има Господ, а втората е, че светът, слава Богу, най-после ще бъде унищожен, и то само след 10-на дни! Нека да посрещнем апокалипсиса като нация, способна на всякакви саможертви!“

Бойко Борисов също направил изявление и смело заявил на българската природопопулация:

„Драги сънародници и сънароднички, имам две добри новини за вас. Първата новина, тя, прочее, не е чак толкова добра, е, че моят началник, именно Господ, наистина съществува, а втората е, че аз, Бойко Борисов, ще ви управлявам до края на света! Тъй че можете да мрете съвсем спокойно, аз ще се грижа за вас до последната ви минута!“

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…