Нека да крепнат връзките между руските и българските блогъри: за благото на нашите народи!

Тази сутрин особено много ме зарадва следния факт на живота: запознах се (задочно) с Наталья Шатунова, рускиня, която си е създала блог с много показателното заглавие Болгария, которую я люблю. Разбрах за чудесния й блог от самата авторка, която ми е написала в имейла следното съобщение: Ангел, благодарю за ссылку, которую я использовала в своем нарождающемся блоге. С уважением, Наталья Шатунова. Блогът й наистина е страхотен, аз от българи не съм чел текстове за България, написани с такова чисто и дълбоко чувство. Научавам, че г-жа Шатунова от 6 години има своя фирма в България.

Оказа се, че в постингът Мастера авторката е представила двама българи, художничката ТАНЯ МЛАДЕНОВА и един философ, именно моя милост. Приятно е, трогнах се, не мога да скрия това; причината е, че обикновено ме ругаят, а ето, тук съм представен в по-друга светлина; ще преведа от руски този текст, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ: Често ме питат: „А как там българите се отнасят към руснаците?“ – Боже! Какви българи и към какви руснаци? Със същия успех може да се пита: „А как руснаците се отнасят към руснаците?“ 🙂

Примерът Ангел Грънчаров – това е философското отношение към живота и към нашите отношения. А от времената на великия Мамардашвили съм запомнила неговите думи: „Страна, в която количеството на философите като постоянно мислещи хора е по-малко от 3%, е обречена“. Ето, в България такива хора има. Почетете, например, статията на Ангел за Путин, помислете…

Знаете ли какво ме впечатли? Ами това, че г-жа Шатунова ме представя в своя блог точно с този мой текст; който е чел или ще прочете този текст – а това е моето „Писмо към Путин“, писано дни преди изборите за президент – ще разбере какво имам предвид. Аз имам много други, съвсем безобидни текстове за руско-българските отношения – е, не крия, имам и „обидни“, но друг е въпросът за кого са обидни?! – но ето, тя е попаднала точно на този мой текст. Прочее, много ме зарадва това, че г-жа Шатунова е реагирала съвсем по европейски към моето писание, щото много нейни сънародници за подобни писания ме ругаят твърде… всеотдайно: Как бях обруган по всички правила на руското национал-социалистическо, нацистко и шовинистическо изкуство. Ето, че г-жа Шатунова по-горе се изказва твърде мъдро като пише за това за какви руснаци и за какви българи именно става дума, щото да се пита „Как руснаците (българите) се отнасят към българите (руснаците)?“ е един крайно абстрактен, а значи и некоректно поставен, сиреч, безсмислен въпрос.

Т.е., оказва се, дадени категории руснаци и дадени категории българи се разбират и отнасят едни към други прекрасно и най-сърдечно, а други категории – едва ли. Спорят, не се разбират, виждат нещата в коренно различна светлина – и това е съвсем естествено, понеже става дума за това, че са имат съвсем различни ценности и убеждения. Толкова е естествено това! Тъй че и изрази като „русофоб“ и „русофил“ – или „българофоб“ и „българофил“ – са крайно глупави: и „русофобът“ е русофил, но към съвсем друг „тип“ руснаци, с които прекрасно се разбира на основата на общи, споделени ценности; докато с друг тип руснаци – пък и българи, положението е съвсем същото! – никога няма да се разбере. Аз с дадена категория българи никога няма да се разбера и ще споря винаги, щото смятам, че оптиката им е твърде изкривена; ето че излиза, че в тия отношения националният признак, противно на общоразпространените и модерни националистически (национал-соцаилстически) представи, няма абсолютно никакво значение. Съвсем други неща имат значение тук, но това е друг проблем, по който бих могъл да пиша отделно, ето, сега ми хрумва, че това е една превъзходна тема за осмисляне.

С тази публикация връщам жеста на г-жа Шатунова и представям блога й пред читателите на моя блог. Много съм й благодарен, че е сложила в блога си рекламното изображение на списание ИДЕИ. Прочее, ето с какво писъмце се обърнах към нея в имейла си, с което и завършвам този постинг:

Здравствуйте!

Спасибо, Наталья, за ссылку. Желаю удачи Вашего блога! Буду рад сотрудничеству; пусть крепнут связи между русскими и болгарскими блогерами! 🙂 На благо наших народов!

С уважением: Ангел Грънчаров

ЗАБЕЛЕЖКА: В представяния блог има наистина невероятно хубави текстове, напричер този: Трявна. Обожаемая мною. Или този: Древняя. Гордая. Красивая. БОЛГАРИЯ. Наистина, да пожелаем успех на чудесния блог!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!