Властта явно има полза българското образование да произвежда тъпанари, но България има ли полза от това?!

Тази публикация може да предизвика интересна и полезна дискусия, към която приканвам; проблемът е очертан съвсем ясно:

а.) Доколко българският учител има нужда от свобода, доколко той е достоен за свободата?

б.) Кога най-сетне държавата ще допусне свобода в сферата на образованието, кога ще дойде 1989-га година в българското образование?

в.) Как да я принудим да стори това, докога ще търпим произвола и своеволията на държавните чиновници в такава една фина духовна сфера, каквато е образованието?

г.) Докога ще се примиряваме с некачественото образование на нашите деца???

д.) След като държавата показа, че когато тя се разпорежда безразделно в образователната сфера, в резултат се раждат само най-отвратителни чудовища и мутанти, т.е. едно изцяло негодно и несмислено образование, не трябва ли ние, гражданите, пък и заетите в образователната сфера, именно учителите и учениците, да покажем, че повече няма да търпим такива едно унизително положение???

И така нататък, въпросите могат да бъдат безброй. Да се търпи, да се мълчи, е повече невъзможно; вредите за цялата нация от едно такова некачествено, неефективно, несмислено монополно държавно образование и подготовка за живота на нейни човешки потенциал са направо колосални!!! Нима това още не се съзнава?! Властта явно има голяма полза българското образование да произвежда тъпанари, но България има ли полза от това?!

Не е ли време да се реагира някак при вида на тая кошмарна картинка, а, драги ми – и така търпеливи и добродушни! – господа и дами съдебни заседатели?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.