От публикация в блога на И.Инджев научавам тази сутрин, че владиката Николай се бил оплакал от едно телевизионно предаване, от предаването „На инат“, да, онова с магарето. Оплакал се, разбира се, на другия пловдивски Николай (Бареков), който пък е началство в същата телевизия. Телевизионният Николай е много задължен на брадатия Николай, понеже този последният на сватбата на самия Бареков беше наредил камбаните на всички храмове в хилядолетния град Пловдив да бият, сякаш се жени цар, а не една „журналистическа“ подлога.
Та в крайна сметка ухиленият Николай, дето много обича да се полива по голия тумбак с шампанско, бутилката от което струва 300 еврА, бил докладвал на светиня му ето така „магарето е заклано“, сиреч, предаването е спряно; в този момент, предполагам, твърде „религиозният“ Николай се е прекръстил с облекчение, че толкова омразното му магаре вече е заклано. Види се, и двамата Николаевци, и телевизионния, и „духовния“, са големи почитатели на свободата на медиите, на словото и на мисълта даже, няма що!
Ей за такава една гнусотия прочетох и се ядосах; понечих нещо да напиша по случая, ала, за щастие, понеже съм в болница и лекарите са ми забранили да се вълнувам, открих в коментарите мнението на една госпожа, което много добре изразява и моята собствена емоция; това ме предпази от излишни вълнения по повод държането на тия двамата безсрамници; ето въпросния коментар:
Господин Инджев, споделям напълно изразената от Вас позиция. И все пак. Да се занимаваме с Николай Пловдивски преди седмицата на Страданията Христови, преди Лазаровден и Цветница е малко… Знам ли. Повдига ми се от този човек! Без извинение за израза. Такива като него са вредни не просто за институцията Църква – те са вредни за вярата. Те отблъскват от храма младите и образованите. Лошо ми стана като видях Света Марина след „ремонта“. В Батак не знам какво е станало, ама като прочетох материала Ви – май не искам да знам.
Само часовниците да бяха. Този субект влиза в олтара с охраната си. А защо въобще е с охрана? От какво се пази? От народната почит и Божията милост? Ходи с раса от толкова фина коприна, колкото всяка жена би била щастлива да притежава. Лично съм го виждала с едни много специални тъмночервени кожени мокасини. Правят ги ръчно в само едно ателие в Рим. Струват… доста. Толкова арогантен, нагъл, нахален и агресивен „архийерей“ не може да съществува! Дори Кирил с неговата лимузина ми изглежда по- нормален!
Да не коментираме мракобесието на светиня му. И безумните му изказвания за Мадона и Хари Потър. Или твърдението му, че всички беди са от… жените!? Защото сме грешни „по природа“ и сме били „най-прекият път към позора на природно добродетелните мъже“!? Ах, недей!
Цитатите са точни – имала съм глупостта да изслушам няколко негови проповеди. До край. Толкова реакционизъм, назадничавост, женомразство и откровен фашизъм дори папа Бенедикт няма. А монсеньор Ратцингер беше особено горд с „твърдо немския“ си мироглед. В този Николай няма нищо, нищичко от това, което прави един духовник истински водач.
Жалко! Жалко за църквата ни, от чиито недра са дошли и Апостола, и Паисий, и колко още велики и светли люде! И за нас жалко. Защото Бог ни дава водачите, които заслужаваме. Но те не винаги са за наше спасение – понякога са за наказание и вразумление…
Господи, дано този фанатичен идиот не е следващият ни патриарх!!! Ето заради такива „водачи“ като Николай понякога наистина имам усещането, че вярата ми се огъва… Добре, че още има и много свестни свещеници. Слава Богу!
Господин Инджев, представяте ли си, че този субект си позволи преди време публично да анатемоса лекарите!? Защото присаждали стволови клетки, правели ин витро и аборти на изнасилени жени??? Престъпленията били Божия воля и потърпевшите били длъжни да носят последствията??? Джиповете с еднакви номера и часовниците сигурно и те са „Божия воля“…
Какво разбираме ние с Вас, та се бъркаме в делата на „светиня му“!? Подвига ми се от този човек. Извинявам се за израза, но е точен.
Написа: МАРИЯ Е.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
