Опасностите при добиването на шистов газ са пренебрежимо нищожни, а ползите – неоспорими

Просто искам да разкажа една случка:

Аз съм (бях) върл противник на шистовия газ (или „шистовата газ“ – бе не мога да схвана кога „газ“ е male и кога – female). Начинът, по който янките ни насилват да дупчим, ми действа като „на бик – червено“ – щом толкова ни насилват, едва ли ще ни донесе някаква полза – справка: индианците в САЩ.

Наскоро бяхме седнали на една голяма маса всякакви хора – далечни роднини на жена ми. Та като хапнахме и пийнахме, почнахме разговори за политика и производните й, в т.ч. и шистовия газ. Аз развих горепосочената теория: „ще ни отровят земицата, от чешмите ще потече отрова, те хората за това НАВСЯКЪДЕ го забраняват“ – бе знаеш…

Да де, ама се оказа, че до мен седи геолог и то практик – сондьор. Та той около час ми разказва неща, дето дотогава не бях чувал:

– практически проучването и добива на шистовия и „конвенционалния“ газ не се различават съществено;

– „фалове“ стават в под 1% процент от случаите, и то само когато газът лежи на плитко (до 200-300 м от повърхността, както е на места в САЩ и Южна Америка;

– при нас евентуалните залежи са доста под 1000 м дълбочина, което пък би затруднило добива, но това е „друга бира“;

– често при дълбоко сондиране за нефт и газ се преминава през водоносни хоризонти, но това не значи, че те се замърсяват, технологията е разработена много отдавна и се прилага навсякъде (т.н. „обсадни тръби“);

– в крайна сметка става въпрос само за политика и пари (което си е все същото) – борбата е само между петролните компании.

Интересното е, че тук се бият основно западни интереси, а не Западът срещу Русия. Причината е, че още през 90′ руснаците (също както нас) са разпродали всичко и сега основните акционери и собственици на руските петролни компании са главно американци и англичани, тук-там скандинавци. Изключение правела само една чисто руска компания, не помня името, но не е „Лукойл“, както си помисли.

Ако има някакви грешки в горепосочените неща, причината не е в обясненията на геолога, а в грешно разбиране от моя страна – все пак онази кобра по „Земна механика и фундиране“ ме остави на поправителен навремето.

И накрая: колкото повече побелявам, толкова повече губя вяра на „чистите помисли“ на разните „еко“ – и наши, и чужди. Май тези кучета лаят само срещу заплащане.

Например: защо, след като петролните терминали при Бургас бяха такава заплаха за туризма, та излязохме от „Бургас-Александуполис“, сега никой не протестира срещу „дупченето“ за нефт и газ в морето, което Б.Б. обяви вчера?

Написа: Оги Цветков

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.