Удари часът на истината за ГЕРБ!

Искам да поздравя антикомунистическите избиратели, които открай време са мнозинство сред българите с поредната, не знам коя вече по брой победа над комунистите. БСП след 1989 губи толкова пъти избори, че междувременно трябва да е тотално деморализирана и маргинализирана. Само че не се наблюдава нищо подобно. Защо?

Мисля, че трябва ясно да разграничаваме българските десни избиратели, които са автентични десни, и избираните от тях партии и политици, които в повечето случаи подменяха техния вот и изневеряваха на антикомунистическата кауза. Вината за това в никакъв случай не може да бъде приписвана на избирателите. Те гласуват “правилно”, но КГБ е взел мерки техният вот да се трансформира в нещо друго, защото всички политици и партии са подставени лица и марионетки. Ето защо не искам да чувам повече упреци към българския народ. Той си знае работата и гласува подобаващо.

Пожелавам този път на българските избиратели да не бъдат измамени и разочаровани. Само че досега в посткомунистическа Източна Европа няма случай на изборна победа на автентична антикомунистическа сила. Вярно, в някои страни се стигна до нарушаване на сценария на КГБ, както в България два пъти при управлението на СДС, но това има други причини. СДС по начало също беше част от сценария, но се получиха малки “засечки”, на които няма да се спирам. Все пак те показват, че и КГБ не е всесилен и не може да изчисли и манипулира всичко. Каква е обаче вероятността тъкмо в България през 2011 за пръв път в Източна Европа с ГЕРБ да се стигне до пробив в сценария на КГБ? Ами нека всеки сам си отговори на този въпрос.

Предлагам да се абстрахираме от всички анализи, за малко се направим на съвсем наивни и глупави и да се престорим, че нищо не знаем за политиците и генезиса на ГЕРБ. Да предположим, че знаем само две неща: че ГЕРБ е дясна, антикомунистическа партия и че за нея са гласували десните, антикомунистически избиратели. Как можем да установим дали ГЕРБ е автентична антикомунистическа сила? Много просто: критерии за нейния антикомунизъм ще бъдат нейните дела и това много скоро ще си проличи. Сега вече, когато ГЕРБ държи изпълнителната, президентската и местната власт, ВЕЧЕ НЕ ВАЖАТ НИКАКВИ ИЗВИНЕНИЯ, ЧЕ НЯКОИ ИЛИ НЕЩО ИМ ПРЕЧИ. Няма нужда да се чака дълго. Следващите дни, седмици и месеци внимателно ще наблюдаваме действията им. Лесно е да се види дали ще действат против посткомунистическата мафия, против Русия и нейното влияние на Балканите и в България и т.н.

Така например би трябвало да очакваме незабавен отказ от руските енергийни проекти в България, начело, разбира се, с АЕЦ Белене. И още нещо важно: опитът учи, че българските медии са изключително враждебно настроени към антикомунистически, антируски сили в българската политика. Пример за това е тяхното крайно отрицателно отношение към правителството на Филип Димитров и към кабинета на Иван Костов, особено през втората половина от мандата му. Всъщност Костов до ден днешен е рисуван от медиите като античовек. Българските „СМИ”, както ги наричат в Русия, продължават да страдат от един вид Костов-обсесия, с което даже стават смешни.

Но всичко това не е учудващо, защото българските медии принадлежат на посткомунистическата олигархия, която е дълбоко свързана с Русия. Москва не може да прости дори минимално отклонение от сценария. Какво си позволяват България, СДС и Иван Йорданович Костов? Къде се намират? На какво прилича това? Я вижте другите страни в Източна Европа колко хрисимо, послушно и чинно изпълняват сценария! Само България се прави на интересна и се опъва. этих болгаров к стенке надо поставить и расстрелять! (Но мы в Кремле, на Лубянке и в СВР в Ясенево, да и в “Аквариуме” в ГРУ примем меры. Я викайте Симеон да идва, че става напечено с това СДС-ОДС, което уж беше наше, аме нещо го поизпуснахме и май ще спечели като нищо изборите 2001 и тогава какво ще правим?)

Така че ако правителството и президентът на ГЕРБ започнат да провеждат наистина антикомунистическа и антируска политика, медиите би трябвало бързо да се обърнат против тях и атаката да е тотална. Дотук ГЕРБ обаче се радва на голям медиен комфорт, което е многозначително обстоятелство.

Автор: Анонимен

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.