Коментарът, публикуван под заглавие Ценностите, пораждащи вдъхновяващото бъдеще на „капитализма“, сиреч, на цивилизацията на свободата, съдържаща моя отговор на отправено ми предизвикателство, няма как, предизвика възражения от страна на уважавания опонент. Ето нашата кратка дискусия по подвигнатите проблеми, в която се включи още едно лице:
Стоян Стоянов: Благодаря за анализа, г-н Грънчаров! Доста сте се постарали да ме убедите в правилните десни ценности! На теория това е много добре, но практиката показва съвсем друго!
Между другото, аз не съм нито с леви, нито с десни убеждения! Лявото като идея ми се струва по-хуманно, по-човечно, но и там практиката показа друго! Излиза, г-н Грънчаров, че всичко е в човека… Както е казал капитан Петко Киряков-Петко воевода: „Няма турчин да ни натиска, а сме се хванали гуша за гуша!“. От какво е това, г-н Грънчаров?
От алчност – за тоя пусти кокал! От това кой от кого повече да има, пари, власт, жени, имоти и какво ли не още! Това е дето разваля света, г- н Грънчаров! Човешката алчност, а вашите десни ценности само я отприщват още повече! Левите се опитваха да я потушат и успяха, но донякъде! Да, всичко е у човека! Властта и парите са страшно нещо! Трябва морал и разум във всичко, но изкушението е сладко нещо и е най-големия грях!
Ангел Грънчаров: Хубава тема подхващате! Ако можете да ми обясните как десните ценности отприщват лакомията на хората, ще Ви бъда благодарен, щото аз не разбирам туй твърдение. И другото не разбирам: как левите ценности ограничавали лакомията, при положение, че самите леви ценности, както показва здравият разсъдък, пък и опита на историята, се коренят в самата лакомия към чуждото.
Докато една исконно дясна ценност – свещената частна собственост – туря граница на всякакви попълзновения на лакомията към чуждото. Прочее, да ламти човек към своето, да е алчен към постижения и просперитет – ето това е двигателят на човешкия напредък.
Та ще съм Ви благодарен ако ми помогнете да разбера що-годе Вашата така екстравагантна мисъл „Човешката алчност, а вашите дестни ценности само я отприщват още повече! Левите се опитваха да я потушат, и успяха, но донякъде!“. Доста голяма безсмислица се крие в нея, ама да видим какво е Вашето тълкуване…
Да Ви помогна малко. Да се ламти за чуждото – това е порочното; а пък „левомислещите“, като обявяват частната собственост за източник на всички злини, апелират за ликвидирането й, т.е. за тоталното ограбване на всички уж в името на справедливостта. Това ако не е лакомия към чуждото и то в тотална форма, здраве му кажи. Точно това направиха практически най-последователните леви – комунистите… Те, както е известно, се прочуха като най-големи разбойници, крадци, лъжци, и всичките им разбойничества, в крайна сметка, бяха за личното им облагодетелстване. Десните ценности са ценностите, които помагат на хората да създават, да творят, да изявяват личността си, да просперират, докато левите т.н. „ценности“ подтикват такива хора да гледат с алчност на чуждото просто защото ги е мързяло да създадат нещо свое.
Стоян Стоянов: Наистина темата е добра за размисъл! Вижте, аз не вярвам нито в лявото, нито в дясното! И двете системи ерозираха и доказаха, че не служат за доброто на човека! Капитализмът създава богати хора, но създава и много бедни! Този който има, иска да има още повече – това е до нагон!Доказано е!
Това го допуска дясната система заради законодателството, което е направено в полза на богатия! Разбирам вашето идеализиране на капитализма, при което, видите ли богатият давал едно парче хляб на тия дето са по долу от него – бедните, или тия дето работят за него! Въпросът тук е – колко е голямо това парче хляб? Дали е достатъчно да му осигори стандарт достоен за един нормален живот?
Практиката показва, че богатият съвсем не дава това, което работникът примерно е заработил, а много по-малко! Ето тук е болката, това е големият въпрос – защо става така?
Не е ли това алчността, г-н Грънчаров? И защо капитализмът го позволява след като е правилната според вас система? Идеалното е това, което си заработил, да го получиш, ама то не е така! Ако си потърсиш правата, може да останеш и без работа!
Лявото пък обратно – спукваш се от работа и пак 200 лева! Половината от заработеното отива за държавата – тоест за чиновника! Лявото като идеология се опита да ограничи прекомерното забогатяване на отделни хора и да въведе някакъв баланс при заплащането!Но не успя защото създаде червената буржоазия!
И какво излиза в крайна сметка – че и двете системи водят до едно и също! Трябва да има върхушка, която да управлява – без това не може! Но можем ли да намерим хора, при които изкушението ще бъде равно на нула? Нещата стигат пак до човека, до неговата същност!
Има хора, при които самоконтролът съществува, но при голямата маса – не! Тогава?! Как да го оставим свободен сам по себе си, след като не може да се самоуправлява? Няма ли да направи куп поразии? Прав сте – свободата е опасно нещо! Без система не може! Но каква да бъде – това беше провокацията ми към вас! Добронамерена, разбира се!
Янка Аврамова: Нито ляво, нито дясно. Нито една от двете системи не е царският път на човека… Всички системи са създадени на порочен принцип… Всички системи са създадени на принципа на най-големите грехове и човешки слабости… Много правилно е становището на господин Стоянов… сега в училищата ще се изучава дисциплината „Как да спечелим първият си милион?“ Единствената ценност за човека ще бъдат само милионите…
Първата ценност на човека трябва да бъде мисълта… какво полезно трябва да се свърши на тази планета, как да се пази почвата, природата, всичко в нея, трябва поколенията да се учат на това, не какви милиони да изкарват, а как да си произвеждат качествени храни, качествени стоки, как да си пазят свободата, достойнството, морала, а пък милионите и парите… после те са вторичните продукти… те са бонуса…
Ядем мед защото полагаме грижа за пчелата, не са важни парите от меда, а важно е това, че грижата за пчелата осигурява опрашването… а меда е после; той е много ценен за човешкото здраве, но той идва после… а след меда идват и парите от него, парите са на последно място, те са бонуса… преди тях процеса е по-важен….
И двете системи, и леви, и десни са порочни защото създават невероятни комбинации за опорочаване на смисъла на човешкия живот… виртуозни комбинации за забогатяване и в същото време за влошаване на всичко; и на мислене и на бит и на идеология… на всичко… още през социализма, когато беше социалистическото съревнование в заводите се правеха какви ли не комбинации за да се изпълни плана… и да се произвежда това, от което ще се изпълни плана…
Тертипа на капитализма е същия като социалистическия… Произвеждаме и правим само това, от което се печелят милиони… другото не е важно, дори и това в храните да има само отрови… но да се изкарат пари… защото това е мотото… КАК ДА СПЕЧЕЛИМ ПЪРВИЯТ СИ МИЛИОН? Това ще бъде Азбуката на децата на планетата… родена от болните амбиции на едно капиталистическо общество за забогатяване…
Стоян Стоянов: Блестящо!!!
Ангел Грънчаров: Съвсем не е лесно някои хора да се избавят от илюзиите си! Напротив, най-трудно е това. Да си реалист, да не си фантазьор, да разчиташ на себе си, на своя ум и ръце, а не на състрадателния социум, това означава да си десен – азано в резюме. Тия, дето разбират, не се нуждаят от обяснения; тия, дето искат обяснения, никога няма да разберат; това са прости истини, идещи право от сърцето…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 