Зад „спонтанните протести“ срещу шистовия газ стои щедро плащаща ръка с червена петолъчка на ревера

Тия дни бяхме свидетели на чудо невиждано: „съвсем спонтанно“ избухнаха протести срещу шистовия газ, и то едновременно в цели 12 български града! Съвсем близко до ума е, че „спонтанни протести“ против шистовия газ у нас просто няма как да избухнат, и то едновременно, и то в цели 12 града! Явно зад тия протести стои мощна организираща и щедро плащаща ръка. В такива случаи е твърде лесно да се разбере чия е тази ръка; принципът е „Кому е изгодно?“. Ясно е на кой са изгодни тия протести срещу една технология, която ще гарантира енергийната независимост (свободата) на България от Путин и от Газпром.

Кои са платили тия „спонтанни екологични демонстрации“ всеки сам може да се сети. Разбира се, не отричам, че сред протестиращите е имало много „полезни идиоти“ (по думите на Ленин), т.е. хора с най-чисти романтични подбуди и илюзии, което обаче не променя факта, че са били така майсторски използвани, че би следвало, ако осъзнаят какво е станало, сами да почувстват, че, противно на намеренията си, са допуснали да станат истински балъци. В случая обаче този тип балъщина не е безобидна: вреди на собствената ти страна, на свободата на собствения ти народ, на бъдещето му, на просперитета на нацията и държавата, т.е. на всички нас, в това число и на теб самия…

Ето в потвърждение на горната теза няколко мнения, взети от Фейсбук, към които прибавих и написания в началото мой коментар, понеже и аз мисля в същата посока; то ако поне малко се замисли човек, няма начин да не почне да мисли и той в същата посока, щото нещата са пределно ясни:

Здраво Кулев: Да си дойдем на думата! „Вчера у нас имало организиран протест в 12 града против проучването и добива на шистов газ в България“. Трудно ми е да повярвам, че сами екологичните организации могат да се организират така добре. Ако можеха, строителството на АЕЦ “Белене” щеше да е много по-силно протестирано и критикувано. Аз обаче не си спомням масови протести там. Нито помня масови протести по други поводи, когато руски енергийни интереси бяха защитавани, независимо на каква цена. Бургас-Александропулис например… еколозите мрънкаха, но чак пък протест в 12 града не се случи.“
Вече не харесвам · ·

Titka Patsireva: Здраво, дойде ми на думата! Аз от известно време все ги питам що не протестират и срещу АЕЦ „Белене“, ама не получавам отговор. Преди 2-3 седмици сбъркаха, та ми пратиха някаква петиция. Показах се при тях да ги наплюя – провели били някаква „дискусия“ с „големи специалисти“, (от техните, щото от другите никой не бил дошъл). Сума ти време прекарах в пререкания с някакъв географ, „полиглот“, който беше толкова компетентен, че прочел някъде, че сред най-опасните отрови бил бензола, ама като не го е чувал, го пишеше „бенсол“.

Здраво Кулев: Ще видим, изглежда руските пари и усилията на верни рубладжии дадоха резултат, днес гласуваха мораториум в/у добива и проучването на шистов газ, всичко е предварително проиграно и планирано, сякаш сме експеримент, баси… Какво трябва да се случи още, че тоз народ да си изкара главата от дирника и да почне да мисли?! Толкова ли е сложно, мамка му?!

Titka Patsireva: Ами трябва май и ние да станем манипулатори. Те от друго не разбират, нашите хора. Няма разум, няма мислене. Едва когато им се бръкне яко в джоба се усещат. За кратко.

Здраво Кулев: Жалко е…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.