Понеже утре е Денят на народните будители, да заявя предпразнично: никога не дразни, никога не закачай пишещ човек – ще те опише!

Да, никога не дразни, никога не закачай пишещ човек: ще те опише! Отмъщението може да бъде страшно и тотално разгромяващо: няма на този свят по-могъщо оръжие от словото! От свободното, вдъхновено от истината слово! Неслучайно във Великата и Свещена книга на човечеството е написано: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог!“. Изобщо не са празни приказки тия толкова възвишени и вдъхновяващи думи…

За да изпробвам силата на това оръжие, за да разбера доколко единствено с мисъл и слово може да се промени реалността, т.е. да се оздравят отношенията между хората, с тази вдъхновила ме цел аз всекидневно пиша – и изучавам ефектите на словото, водено от едно-единствено нещо: истината! Запалил съм се да изследвам поразяващата всичко негодно да живее (всичко пречещо на живота – и ненавиждащо го!) „термоядрена мощ“ на словото, заинатил съм се да открия параметрите на грандиозната и несъкрушима духовна енергия, скрита в словото!

Хрумнаха ми горните мисли по повод на моята история с началничката ми, така усърдно и неуморно работеща през последните месеци за постигането на една-единствена цел: да ме уволни, да направи така, че да не й се мяркам повече пред очите – защото изобщо не може да ме понася! Ала понеже съм стар боец, понеже няма да се предам току-така, се разрази превъзходен и епичен скандал, за който ми е любопитно да разбера до какви последици ще доведе.

Началничката ми иска да ме уволни понеже си мечтае да се възцари идилията на единомислието, сиреч на немисленето! – в командваната от нея общност. Някои хора явно ги втриса само от мисълта за такива неща като критика, свобода, диалогичност – и демокрация особено. Да не говорим пък за съществуването на мислеща личност наоколо тях – което за такива явно е съвсем непоносимо. Такива началници обичат да чуват само мили думи по свой адрес, ушенцата им искат да слушат само похвали, ласкателства, аплодисменти, в никакъв случай обаче не „грозни думи“, в които се съдържа истината, милата!

Е, някои от нас пък обичат само истината. И само на нея сме призвани да служим. Такива сме ние, философите; твърде „странни птици“ сме ний, философите!

Тъй че превъзходно ще си изпатят ония, за които истината е най-непоносимото на този свят! Обещавам им го…

Понеже утре е Денят на народните будители, да заявя предпразнично: никога не дразни, никога не закачай пишещ, владеещ словото човек – ще те опише! Словото е велико свещенодействие, способно да променя света. Затуй: пази се най-много от гнева на пишещ човек, влюбен в истината и в свободата…

Крайно опасна, съвсем взривоопасна смес са тия неща: слово, истина, свобода. Особено ако се примесят с капчица мъжество – и поне с грам достойнство…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)