Аз така предлагам да правим: да се забавляваме на това нагло комунистическо скудоумие, което ни пробутват тия безобразно лицемерни наглеци. Щото да им се връзваме на акъла и да се ядосваме, че реват така сърцераздирателно, си е тъпичко: да си реват като им се реве толкова! Те ще реват, ний ще им се смеем – а да видим кои са в по-изгодната позиция! Нека да реват, нека да точат сополи, нека да ронят сълзици, нека да си скубят косите ако щат – майната им! Ако щат не само да реват, но и да завият като вълци по комунизма, пак все тая: комунизма няма да го бъде вече. Няма да стане, няма да възкръсне, колкото и да им е мил на сърцето тоя пусти комунизъм – проклет да е! Така виждам нещата аз.
И не вярвам на конспирациите, които ни увещават, че, видите ли, самото сгромолясване на комунизма, бил префинен комунистически (кагебистки) заговор по приспиване на враговете на комунизма – с оглед комунизмът да се възцари отново, и то в още по-уродлив вид. Не вярвам аз на тия приказки. Историята не са прави по този начин. Пък и комунистите не са толкова умни бе! Как така ще измислят такъв вселенски заговор?! Те нямат акъл на две магарета трева да разделят, та ще ми правят историята по свой вкус – не, това е невъзможно!
Те, комунистите, са си най-обикновени криминални типове, бандити, убийци, разбойници, крадци и лъжци, това са комунистите. Банда, мафия са, нищо друго не са. И изобщо нямат акъла да правят някакви най-изтънчени заговори за да решават съдбата на цалото човечество. Не, не вярвам на тия. Комунизмът е патологичен бандитизъм, престъпна доктрина, свеждаща се до неудържимо крадене – и до убиване на жертвите на тия кражби на комунистите. Това е в резюме същината на комунизма. Нищо повече от това не е комунизмът. Особено пък в българския му вариант. На Запад може и да е имало „полезни идиоти“, които да се вярвали в комунизма, ала у нас такива, както се оказа, съвсем не е имало. Всичко тук у нас се е свеждало и се свежда до най-баналната далавера и кражба. Това е комунизмът с българска – пък и руска донякъде – специфика.
Та днес ще е ден на яко реване – и за здравословен, оздравителен смях. Аз така виждам смисъла на този ден. Комунистите нека да реват, ний ще им се смеем. Карбовски нека да реве, Кеворкян нека да реве за комунизма, нека всички други медиите мерзавци да реват и да си получават пачките за туй реване, а пък ний ще им се смеем. Е, те хич не са прости като реват така показно за комунизма срещу дебели пачки, той ний май сме за смях, че не умеем така хубаво да се продаваме, ама както и да е, да не вързваме дикиш.
Хайде, да спра дотук, приятно реване желая на комунистическите кратуни – и чудесен, жив, оздравителен смях желая на нормалните хора! Смехът пречиства душата от мръсотията, тъй че се смейте донасита, този е начинът да се избавим най-сетне от проказата, от болеста, от лудостта, наречена комунизъм…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 