Телевизионната ченгесарница ВСЯКА НЕДЕЛЯ се гледа с нос, здраво стиснат с два пръста – защото смърди!

Телевизионната ченгесарница ВСЯКА НЕДЕЛЯ трябва да се гледа, но със здраво стиснат с два пръста нос – понеже смърди, ама яко смърди, не е смърдене като смърдене, ами е много яко смърдене! Чиста гнус! Ако изпуснеш носа си, ще ти се пригади и ще повърнеш непременно.

Ето, аз по този начин, със стиснат с два пръста нос изгледах доста от туй предаване тази вечер. Първо улових как Румен Петков, пикаещият по фонтаните, с извинение, из…ра едно голямо л…но, наистина голямо, като л…но на динозавър, и осмърдя здраво студиото. До какво се свежда туй голямо л…но, няма да кажа, само за по-досетливите ще подхвърля, че има отношение към това какво бил направил Иван Костов в Парламента. Без съмнение е вече това, че ченгесарницата ВСЯКА НЕДЕЛЯ получава твърде хубави пари от гербовашко-милиционерската мафия – за да хули по най-безобразен начин преди всички Иван Костов.

А също така уж да хули и Серьожка Станишев – за да се създава у наивния малоумен електоратец, че ГЕРБ и БСП не играят театър, а че все едно наистина са „опоненти“ и „алтернатива“ един на друг. Алтернатива са, ама на кукуво лято! Те са комбина така, както са комбина и с ДПС, ама това тепърва ще се разбере от всички – след като платим съответната цена. След изборите ообаче трябва да чакаме „голяма коалиция“, съставена от ГЕРБ, БСП и ДПС, естествено!

После Кеворк Димитров беше повикал някакво момиче, което се погаврило в Съдебната палата с европейското знаме, като го нарязало с ножица; гнусно усмихнат, както и подобава да е усмихнато едно ченге от ДС, филиал на КГБ и на Съветския съюз, агент Димитър през цялото време се хилеше, неудържимо радвайки се, че туй момиче се било изгаврило с „новата светиня“, със знамето на ЕС! Само дето не се хвърли да разцелува от умиление туй момиче, че се сетило да се погаври с европесйкия флаг!

После пък хванах как агент Димитър разговаряше със самодоволния внук на един тодорживков комунистически сатрап, внук, подвизаващ се в последните години като главен прокурор на уж европейска България! С интерес гледах как се държи тоя внук и открих, че това лице е крайно безгръбначен, безотговорен и лъжлив (фалшив) човек, удобен на всеки възможен господар. Нищо не направи на отговорния си пост, нищичко, обаче беше любезно похвален от агент Димитър, и то неведнъж. Как няма да го похвали, та нали престъпниците у нас не само се чувстват в България както се чувстват в родния си дом, нещо повече, вече са на най-възловите постове в управлението на унизената ни държавица?! Това ако не е позор, сполай му кажи!

Това представи телевизионната ченгесарница ВСЯКА НЕДЕЛЯ тази неделя. Като написах това, сега вече мога да пусна носа си, понеже видях много зор да напиша тоя текст с една ръка…

Приятна вечер на всички!

Редно ли е Борисов да остане в политиката щом продължава да е дирижиран от дългата ръка на старите си господари по мафия?

СЪБУДЕТЕ СЕ, БЪЛГАРИ!

Кой си ти, Бойко Борисов?

Не ме ли слушаш, Росенчо, ще ти дърпам ушите! Не ме познаваш кой съм!

Представете си, че Ева е била отвратително грозна жена, а Бог щедро рекъл на Адам: “Избирай, Адаме, всички жени са твои!”. Ето до такова положение ни докараха 40 % неграмотни български избиратели, които в момента поставят на първите две места за предстоящите избори ГЕРБ и БСП.

Всички факти, с които ще ви запозная, са казвани по-малко или повече ясно в различни сайтове в интернет и в пресата. А фирмите на генерала са изписани в Търговския регистър. И така, слушайте:

През 1990 г. Бойко Борисов отказва да подпише декларация за деполитизиране, напуска МВР и си остава член на БКП. Точно в този период започва личен бизнес в охранителната дейност.

През 1991 г. основава частна охранителна фирма, “Ипон + 1”- ООД, която осигурява охраната на личности като Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. След охраната на последния започва и неговата политическа кариера.

За периода 1990-2000 г. е съдружник с емблематични личности от престъпния свят, които, според спецслужбите, контролират наркотрафика, проституцията и редица контрабандни канали. Но, разбира се, на този период ще се спрем отделно и в детайли.

Бляскавата политическа кариера на Борисов започва през 2001 г., когато, при управлението на НДСВ, става главен секретар на МВР и получава чин “полковник”. Той е определен за новият „спасител” на България от Фондация „Отворено общество” на милиардера Джордж Сорос, с участието на местни олигарси в това число и Цветелина Бориславова.

През 2002 г. е повишен в чин “генерал-майор”, а през 2004 г. – в чин “генерал-лейтенант”. Много офицери чакат с години да станат генерали и така не доживяват този ден. От този период огънят на политическата слава на момчето от село Банкя пламва с пълна сила и на бившите му господари ще е много трудно да потушат пожара, запален от пожарникаря. На Бойко не му липсва определен вид евтин и лъскав мачовски чар. С изтърканото си черно яке, с простонародната си реч, заучена от тогавашния му господар Тодор Живков и усвоил висшата форма на лъжата от Симион с умелия си стил, в който имитира енергичност, усърдие и откровеност, той добива висока квота на популярност. “Бате Бойко, ти си МЪЖ!” – пищяха ученичките, а “24 часа”, “Труд” (собственик Цветелина Бориславова) и други медии се захласваха да героизират момъка и да му създават образа на един съвременен Робин Худ. Обича да го снимат, да записват “бисерите му”, да държи речи и да бъде център на внимание. Най-голямата му цел в живота е славата. При него тия импулси са болестни и напомнят проявите на мегаломания.

През 2005 година Борисов е все още лоялен на НДСВ и е техен водач на листа в два многомандатни избирателни района. Избран е и в двата, но се „отказва”, защото трябва да слушка. Неговата заветна цел е една – да стане министър на вътрешните работи. Очевидно, за да цари мир в тройната коалиция, тези негови амбиции биват отклонени. Така през септември 2005 г., обиден, Борисов напуска системата на МВР, а всички политици си вземат беля на главата. Те едва ли съзнават каква гигантска амбиция има този човек, който би сторил всичко за да я удовлетвори.

През октомври 2005 г. Борисов става кмет на София, а през март 2006 г. основава ГЕРБ, движение, което се интересува повече да се наложи на вътрешната политическа сцена, отколкото от Европейското развитие на България. Както знаем на 03.12. движението става партия като Цветан Цветанов е кукла и фигурант, а истински командос е неформалният лидер Бойко Борисов. На местните избори генералът е заявявал, че местните организации на ГЕРБ само ще издигат кандидатите, но той и единствено той ще ги утвърждава. “Партията – това съм аз!” – такава е идеологията на бившия пожарникар, който сега е най-популярният политик в страната, според последните социологически проучвания.

Нека сега да се върнем към оня тъмен период, когато Борисов се е занимавал с частен бизнес, периодът, който е причина да ме побиват тръпки.

През тия години той има дялово участие в следните тринадесет фирми:

“Ипон-1” – ООД, регистрирана на 13.09.1991 г. на адрес: София, “Раковски” 209. В нея е съдружник с баща си, с ЖИВКО ДЕЛЧЕВ и ПАВЕЛ АЛЕКСИЕВ;

“Ипон-2”-ООД – регистрирана на същия адрес през 1992 г. със съсобственик ЦВЕТЕЛИНА БОРИСЛАВОВА;

“Ипон – Агенция за сигурност и охрана” – ООД – регистрирана през април, 1998 г. със съдружници ВЛАДИМИР ПЕТЕВ и ВАСИЛ КАЛУГЕРОВ. Изпълнителен директор е МЛАДЕН ГЕОРГИЕВ. Тук Борисов участва чрез друга своя фирма, “Биум – 99”-ЕООД;

“Интербулпред” – АД, регистрирана през есента на 1997 г. с уставен капитал един милион лв. В Съвета на директорите влизат: ЕВСТАТИ ГЮРОВ, ЧАВДАР ЧЕРНЕВ, РУМЕН НИКОЛОВ и ВЛАДИМИР ПЕТЕВ;

“Тео Интернационал”- АД – Бургас. Регистрирана е през 1996 г. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите, заедно с РУМЕН НИКОЛОВ – ПАШАТА. Впоследствие са заменени с ИВО КАМЕНОВ ГЕОРГИЕВ и НЕДЯЛКО КИРЕЗИЕВ.

Това е единствената фирма на генерала, чийто бизнес открито завонява през периода 1994-1997 г. Уличена е в производство на фалшиви цигари “Марлборо” и “Мелник” във фабриката в Крайморие.

Борисов се оттегля на 24.06.1996 г. след скандал и бягство на третия собственик, Емил Райков. Аферата е разкрита на 25.03.1995 г., но делото е потулено и фабриката работи още две години. Румен Николов “Пашата” и Бойко Борисов не са разпитвани изобщо. По това време директор на РПУ е Георги Пенев, който през 2001 година става регионален изпълнителен директор на охранителната фирма на Борисов;

“Джи енд Би Травъл къмпани” – регистрирана е през есента на 1994 г. Един от съдружниците е Борисов. Свързана е със СИК, “София Делта”- ООД и др. През април, 1996 г. фирмата е одобрена за купувач на 55% от акциите на грандхотел “София” за 8,5 млн. долара. Сделката се проваля, поради неплащане на първата вноска. Пак далавера. Спечелилият се отказва и се насрочва нов търг с по-ниска първоначална цена.

“Прахайм”- ООД – Червен бряг – учредена през 1996 г. Дейността й е производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници са Борисов, Цветелина Бориславова и “Прайм инвестмънт тръст”. Последният е един от основните акционери и учредители на ТС Банк;

“Будоинвест” – ООД. Съдружници в нея са Румен Цветков, АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ. Фирмата съществува до август, 1998 г.;

“Би енд Пи комерс” – ООД – регистрирана е през май, 2001 г. Съсобственици в нея са Бойко Борисов и Пламен Петров;

“Цебра” – ООД – регистрирана е през 1994 г. Съдружници на Борисов са Цветелина Бориславова и Живко Делчев;

“Ти Би Ай-97” – Съдружници са Бойко Борисов и Тодор Толев;

“Сириус-2”- ООД – регистрирана е през 1992 г. със съдружници Бойко Борисов и Цветелина Бориславова;

“Химтекс” – АД. В Съвета на директорите са Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и Мирослав Дерменджиев. Борисов е съдружник до 1997 г. Впоследствие, на негово място в съвета на директорите влиза майката на Цветелина, родена през 1929 г. (тогава 68 годишна).

Е, и какво? Биха ме попитали някои от вас. Законът не забранява нито да регистрираш множество фирми, нито да бъдеш богат. Разбира се, че е така. Съществува обаче дребният въпрос: кой стои зад тия дружества и що за хора са съдружниците на Борисов?

Захващам се с този въпрос, за да изясня позицията си:

Нека започнем анализа с Цветелина Бориславова. Това е жената, с която Борисов, според формулата на римското право, споделя трапеза и легло. Цветелина е родена, за разлика от Бойко, както се изразяват англичаните, със сребърна лъжица в устата. Баща й Борислав Карагьозов е бил технически и материално отговорно лице в поредица български посолства (в САЩ, Индонезия, Румъния). Девойката завършва английска и испанска филология, а впоследствие Международни икономически отношения в УНСС. Известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество “Инко” (изнесените български капитали в чужбина). Впоследствие, през 1989 г., напуска последната си държавна “служба” и се заема с частен бизнес. Участва в девет фирми, от които особено интересна е офшорната компания “Трол”, регистрирана в Лихтенщайн, като е управител на търговското й представителство в България, регистрирано на адреса на “Ипон” (време е капиталите да се върнат в България).

Председател е на две фондации (като чуя фондация и разбирам перачница на пари), а от октомври 2001 г. е председател на надзорния съвет на “Сибанк”. Дошло е време от престъпната дейност и откраднатите комунистически пари да си направим банка.

Нека сега да видим кои са най-близките партньори на Борисов в бизнеса, които за улеснение на читателите съм изписала по-горе с главни букви при описание на фирмите на генерала:

Павел Алексиев е известен с това, че някои от фирмите му са в списъка на кредитните милионери. Близък е до фондация “Отворено общество”. Бил е собственик на “Солекс” в с. Петърч – един от най-крупните длъжници на Българска земеделска каса.

Владимир Петев е бивш служител на СГУ-ДС.

Младен Георгиев – съдружник в охранителната фирма на Борисов е бивш служител в сектор “Вътрешен тероризъм” на СЦБОП и е известен с връзките си в силови и престъпни групировки. През лятото на 2001 г. отговаря пряко за охраната на съпругата на Сакскобургготски, доня Маргарита.

Иво Каменов е един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ, варненска групировка с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. През 1996 г. влиза в престрелка с хора на бившите барети, като дяловият конфликт е за подялба на контрола над проститутките в Златни пясъци. Сега е собственик на телевизия МСАТ.

Евстати Гюров след 1982 г. е работил по линията на ДС в V РПУ и четвърто управление на ДС (икономическо направление), София. Известен е с връзките си с чеченски групировки.

Румен Николов (Пашата) е бивш служител на спецотряда за борба с тероризма. Той е един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник е във фирми на “СИК” и “Спартак”.

Живко Делчев контролира ТС Банк, “банката на мутрите”. През тази банка преминават парите, натрупани с рекет и друга престъпна дейност и се участва в приватизацията, тъй като не се контролира произхода на парите, получени като кредит. Рефинансирана е чрез сума в размер на 5500000000 лева от ДСК и е цъфтяла на гърба на клетите български спестители.

Румен Цветков е известен в силовите структури и до средата на 90-те години контролира “Реал” – фирма на “Мултигруп”.

Алексей Петров е бивш служител на спецотряда за борба с тероризма. Заподозрян е за участие в наркотрафик.

Това е положението – като за краткост спестих още някои връзки с подобни личности. Ако генералът-пожарникар се беше задоволил да пере парите, придобити по съмнителен начин и да облагородява чрез богатството следващото си поколение, не бих си дала труда да ви досаждам с този отчет. В крайна сметка тук е не само Абсурдистан, а и Мутристан и май отдавна сме се примирили и уморили да се борим с мафията. Та Борисов би могъл да си изживее живота тихо, кротко и сладко с натрупаните пари. Да, но не се задоволи с това – защото страда от мания за величие. Докато е бил главен секретар на МВР през периода 2001-2005 година, в авторитетното списание “Конгрешънъл куотърли” Джеф Стайн е написал за него на 02.03.2007 г.:

“Борисов е използвал своя пост за да помогне на престъпните си връзки да унищожат конкуренцията си в подземния свят… От назначението му като секретар на МВР през 2001 г. има голям брой убийства на личности, свързани с криминални групировки в България. Нито едно от тях не е разрешено…”

Кажете ми, какъв е този политик, заради когото за родината му е казано: “Докато другите държави си имат мафия, в България мафията си има държава“?

Жал ми е за оня българин в Чикаго, който каза, че Бойко Борисов е последната надежда на България. България, изглежда, е останала без надежда. Народът ни симпатизира най-силно на човек, замесен до ушите в престъпния свят, а на второ място на посткомунистическите креатури, които ограбиха държавата и за които източването на милиарди са “глупости” и дребна работа.

Трудно ли Ви е да избирате между един или друг мафиот?

Борисов, не забравяй, че Търговският регистър е публичен и всеки може да провери верността на твърденията ми, а и преди да дойдеш на власт много се изписа за теб в интернет. Ти стана заложник на вътрешните борби между групировките и сега не можеш да се отървеш от старите си ортаци. Ти допусна Родината ни да плаща за греховете на твоето минало! Нали сам виждаш, че, доброволно или не, то е и твое настояще?

Разбирам, че вече ти е късно да се откажеш и трябва само да слушкаш, иначе… Питам те обаче: редно ли е да останеш в политиката когато си дирижиран от дългата ръка на старите си господари? Помисли за страната си, която е в гибелна опасност! Но дали можеш да мислиш???

Читателю, прочети и си спомни за всичко това на избoрите – когато даваш своя глас!

Автор: Паула Лайт

(ЗАБЕЛЕЖКА: Г-жа Паула Лайт, с която от години имаме ползотворно партньорство като автори – размяна на текстове и пр. – ми изпрати горния текст. Публикувам го в блога си, понеже считам, че изнесените факти и изказаните мисли и преценки заслужават да стигнат до колкото се може повече наши сънародници.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Хубаво е, че все пак имаме и един-двама свестни, честни, неподкупни журналисти; ето какво пише единият от тях

Да, наистина имаме един-двама такива журналисти. Нищо че са в немилост пред „виятелните“, сиреч богатите медии, нищо че са изгонени отвсякъде, нищо че са „безработни“, ги има; ето какво пише Иво Инджев в блога си в коментар под заглавие Виж кой (не) говори за скандала “Марковска”; давам началото на този текст, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, а останалото можете да си го прочете при г-н Инджев:

Нашият пръв партиен и държавен ръководител Бойко Борисов, който е цитиран днес от в. „Труд” да се „шегува” в стила на своя образец за подражание от Правец, че щял да управлява още дълго (още 60 години – докато Живков ни заплашваше „само”, че ще остане на власт като столетник, какъвто е бил дядо му!), прави типична за предшественика си грешка: не разбира как пролуките в контрола над информацията могат да го дискредитират.

Борисов, трябва да се признае, е добър ученик на Живков – и направи доста за овладяването на „важните” медии. Но както съветската перестройка попречи на плановете на Живков да векува, така и несвършената и несъвършената работа на ГЕРБ по пълното запушване на всички пробойни в пропагандната китайска стена, с която са се обградили срещу всякакво волнодумство, на практика усилва впечатлението за провал в цензурата. Защото и малкия успех на пробилата истина се превръща в крещящ факт…

Нещо подобно се получава с нарастващото информационно влияние на интернет. От ГЕРБ се усетиха и набързо приложиха схемата с пазаруването на вестници и телевизионни канали с парите на пристаналата им банка, която преди служеше по същия начин на кабинета на БСП. И въпреки това, както се видя в случая със съдия Марковска, недоубитите волнодумци успяха със свое журналистическо разследване да повлияят върху една от далаверите на властта до такава степен, че чак в Брюксел се възмутиха и реагираха по безпрецедентно гневен начин.

Говоря за истинско журналистическо разследване, а не за онези поръчки в медиите на ГЕРБ и на първо място в телевизионния трибунал ТВ 7, на които спускат разни разработки, препират ги като чисто (и просто) медийно разкритие, след което ги сервират на прокурорското внимание като сигнал на „гражданското общество”, разбунтувало своята будна съвест срещу някой враг на властта, посочен всъщност тайно на нейните „разследващи” слуги, на които едновременно с това се опитват да създадат ореол на безкомпромисни борци за народна правда. (Дочети ДО КРАЯ >>>)

Да добавя и аз нещичко, да кажа и аз, А.Г., няколко думи:

Възниква въпросът: а кой е другият честен, свестен, неподкупен български журналист – освен Иво Инджев? Наистина: кой? Може би Иво Беров, да, той също заслужава. Също като И.Инджев е в немилост, това показва и доказва, че е честен, свестен, неподкупен журналист и човек. А други като тях има ли? Сигурно има още един-двама, ама във всеки случай не са повече. Не са много. Малко са. За сметка на това медийни мерзавци, способни на всичко, на всяка мерзост, на каквото си искаш подлост и мръсотийка, колкото щеш у Нашенско, с лопати да ги ринеш; мераклиите да си продадат за хубави парички душите и да слугуват, да се мазнят на силните, на властта у нас са предостатъчно, имаме си ги в изобилие! Мекерета и мерзавци у нас бол, свестните обаче са малко – ето в това ни е проблемът според мен…

Малко са честните, свестни и неподкупни журналисти у нас, малко са, ала ги има все пак. И един само да беше – все е нещо. Щото ако и него го нямаше, работите щяха съвсем да се оплескат… тия неколцина честни, неподкупни, свестни журналисти-личности измиват срама, позора на българската журналистика, превърнала се в парцалистика, в мръсна пачавра на олигархията, на мафията, на властта. Излишно е да споменавам, че у нас мафия, власт и олигархия са едно и също нещо…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.