Когато народът тръгна към Парламента да хвърли няколко домата, наизлязоха бронираните с щитовете…

Протестът беше в рамките на нормалното. 200-300 души, имаше и домати.

Далеч по-интересно обаче беше другото, което издава доста повече неща. Полицията традиционно беше повече от протестиращите. Но нещо друго се различаваше сега. Бяха оградили доста широк периметър, така че мятане на домат трудно да стигне до стените на Парламента. Протестиращите бяха сбутани в единия ъгъл на площада, като дори не беше спряно движение, което е логично да се направи при масов протест. Колите и полицията да пречат на протеста – очевидно. Като народът тръгна към Парламента да хвърли няколко домата, наизлязоха бронираните с щитовете.

Всичко много приличаше на събитията от 1997 г. Някак имаше усещане за отделяне на властта от народа, и за умишлено поддържане на дистанция. Само огражденията липсваха. Сякаш властта се страхуваше от народа и се беше супер презастраховала, вкл. с очевиден саботаж на правото на протест. Не разбрах с какво няколко домата могат да застрашат властта, но очевидно тя ги намираше за опасни и се погрижи домати до Парламента да не стигнат. Вместо това го отнесоха каските на полицаите и продължаващите да минават коли, които не бяха спрени дори тогава.

Не знам дали преувеличавам, но ми се струва, че бяха много уплашени този път управниците.

Разбира се, личното ми мнение е, че далеч по-ефективно срещу правителството на глупостта, е да инвестираме в неокостовизма. Вече е на 3,6%, официално признати, което е 6% от гласуващите или към 200 хиляди гласа. 200 хиляди бюлетини ще уплашат Бойко повече от 200 домата. Най-малкото по-трудно ще спре бюлетините…

Тепърва има какво да се развива в неокостовизма, това е началото само…

Написа: Dobri Bozhilov

Снимка: Iv Velichkov

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Инициатива за поредица от телевизионни предавания по важни проблеми с участието на мислещи млади хора от Дискусионния клуб

Все не намирам време да съобщя за една идея, която се появи в разговор между мен и ръководителя на Пловдивската обществена телевизия г-н Евгений Тодоров; обсъждахме с него една друга тема, касаеща коопериране на усилията и възможностите ни, и тогава той ми написа в имейл следните думи:

… Ако искаш обаче да направим нещо с твое участие и с ученици от Дискусионния клуб – приветствам. От много време ми се иска да експонираме мислещи млади хора – как гледат те на образованието, каква визия имат за живота и т.н. Между другото зрителите в някаква степен копнеят да видят умни младежи – практиката го показва. Би могло да се направи серия от няколко дискусионни предавания – по конкретни теми. Теми, които наистина пораждат дебат. Пиши какво мислиш.

Това ми написа г-н Тодоров. Понеже аз тогава бях в болнични, нямах възможност да обсъдя с учениците от Клуба неговото предложение, въпреки че съм убеден, че повечето ще подкрепят и ще изявят желание да участват в поредица от такива телевизионни предавания-дискусии. Но в понеделник се връщам на работа и ще разговарям непременно с тях, смятам също така да направим в Клуба нещо като „кастинг“ за откриване на ония ученици, които най-добре биха представили различните разбирания и настроения в Клуба, и след това с предложения за участници и теми да разговаряме с г-н Тодоров.

Това ще се случи в близките дни, ето, още отсега го обявявам тук, да да получи известна публичност тази наистина хубава идея и инциатива. А ето сега какво отговорих на г-н Тодоров тогава, когато за първи път стана дума за такава поредица от дискусионни предавания с участието и на ученици от Дискусионния клуб към ПГЕЕ-Пловдив:

… А иначе идеята ученици от Дискусионния клуб да участват в предавания е изключително ценна и я приветствам. Има много интересни мислещи млади хора, аз в момента съм в болнични (проблеми със сърцето), като се върна, живот и здраве да е, на работа, ще потърся желаещи да участват в телевизионно предаване сред най-добрите участници в Клуба, ще помислим съвместно и за по-интересни теми, ще уточним работите и би могло да се проведат като начало една-две дискусии, да видим как ще потръгне. Убеден съм, че ще бъде интересно, а проблеми и теми за обсъждане – дал Бог.

Ами добре, като се подготвим от наша страна, ще се обадим. Аз отдавна исках да говорим за едно коопериране на възможностите и на усилията ни, тъй че ето, сега се получи съвпадение във вижданията, което е добър знак.

Това писах тогава на ръководителя на ПО-тв. А тия дни ще задвижа работите непременно, ще направя обява за сбирка по този въпрос на Дискусионния клуб, ще уведомя по надлежния начин ръководството на училището за инциативата и като се подготвим, ще стартираме осъществяването, реализацията на наистина ценната идея. Всички вече заинтересували се да ми пишат, ще обсъдим всички предложения за участници, теми и проблеми, както и всичко останало. Това е засега. Хубав ден на всички желая!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…