Анонимен каза: Според мен последните 30 години има огромен напредък по отношение на защитата на човешките права – на жените, на хомосексуалните, на представителите на малцинствата в различните държави. Едновременно с това има повече загриженост към социалнослабите и болните, а също и повече солидарност между различните западни държави.
Анонимен каза: Това е голяма и интересна тема и не може да бъде изчерпана с няколко думи. Въобще обществото и икономиката са прекалено сложни системи, чието функциониране не може да бъде сведено до няколко прости принципа и затова можем да кажем, че никой не ги разбира докрай. Факт е обаче, че и един консервативен анализатор като Thomas Sowell вижда, че нещо фундаментално не е наред със съвременния капитализъм и тази неблагоприятна тенденция съществува поне от 30 години.
В икономическата теория има поне 10 различни обяснения за причините на цикличните кризи, които се наблюдават при капитализма. Засега липсва задоволително и изчерпателно обяснение на историческите флуктуации в икономическата активност. Всъщност кризите са нещо нормално за капитализма, през по-голямата част от своето съществуване той е в бил състояние на криза, докато периодите на растеж са по-скоро изключение. Въпреки това той постига най-голямото благоденствие за най-много хора в историята досега. Има обаче много индикатори, че сегашната криза е фундаментална криза на модела, а не поредният цикличен спад.
Някои смятат, че кризисни явления се проявяват приблизително на всеки 10 години. Известни са и дългосрочните, макар и оспорвани цикли на Кондратиев с продължителност около 50 години. Според някои автори сегашният цикъл на Кондратиев ще кулминира в 2013-14.
Във всеки случай можем да кажем, че след Втората световна война промишлените страни въпреки някои колебания сякаш навлязоха в период на безкраен растеж и благоденствие. Капитализмът сам по себе си като система предполага непрекъснат растеж, за да съществува. От друга страна е ясно, че в един краен свят, каквато е земята, не може да съществува безкраен растеж. В действителност по някакви неясни причини този ръст, респ. ръстът на производителността на труда спря някъде в началото на 1970-те години – технологическите иновации спряха, пазарите се наситиха и т.н., а реалните доходи започнаха да стагнират и дори да намаляват. За да противодействат на това развитие, правителствата използваха кейнсианската рецепта на масивно фискално стимулиране, свързано най-вече с печатането на непокрити книжни пари. В резултат на това рухна системата от Бретън-Удс на златно покритие на долара като световна резервна валута и фиксирани валутни курсове. „Фискалното стимулиране” всъщност изглежда като трик и измама, но трябва да признаем, че колкото и странно да е, тази стратегия работеше в някаква степен в продължение на десетилетия. Федералният резерв на САЩ и сега се опитва да спаси нещата чрез „quantitativ easing“, т.е. чрез печатане на пари, само че това няма да може да продължава до безкрайност, защото както каза един анализатор, вече не останаха дървета. (В действителност днес даже не се печатат много пари, те просто се създават електронно на компютърния екран.)
От друга страна в резултат на либерализацията на финансовите пазари в началото на 1980-те, проведено от Рейгън и Татчър, финансовата сфера се откъсна от реалната икономика, която всъщност трябваше да обслужва, и започна да водят самостоятелен виртуален живот, още повече че там можеше да се постигнат много по-големи печалби, отколкото в реалния сектор. Само че финансовият сектор сам по себе си е непродуктивен. Финансовите спекулации като такива не прибавят стойност към националния продукт, защото пари не могат да генерират пари. Днес всеки ден по световните борси се търгуват ценни книжа за 600 билиона долара, докато БВП на целия свят е едва 60 билиона! Налице е един гигантски финансов балон, чието спукване ще има катастрофални последици за света. С право този вид капитализъм се нарича „кредитизъм” или „казино-капитализъм”.
Наблюдават се следователно две противоположни тенденции – от една страна засилен етатизъм и регулации на държавата в реалния сектор, от друга неолиберална политика и съответната дерегулация във финансовия сектор (макар че държавата се намесва и във финансите по косвен начин с ипотечните банки като Funny Mae и Freddy Mac в Америка напр.).
Колкото до президент Рейгън, той беше добър президент в първия си мандат, но във втория се хвана на въдицата на перестройката. Да се твърди, че той е „ликвидирал комунизма”, е пресилено. Както пише Анатоли Голицин:
„ПЪРВАТА ЗАБЛУДА е вярата, че перестройката е резултат от военния натиск на президент Рейгън срещу СССР и силата на американския капиталистически пример. Вярващите в това заблуждение, които настояват, че Западът “е спечелил Студената война” не подозират, че перестройката и нейното разположение във времето са продукт на дългосрочна стратегия, планиране и подготовка. (В терминологията на Сун Дзъ те са станали арогантни.)
ПЕТАТА ЗАБЛУДА: идеологическата победа на капитализма. Вярващите смятат, че Западът е спечелил войната на идеологиите. Иронията е, че посредством перестройката Съветският съюз е поел политическата и идеологическа инициатива на световната сцена и е започнал изпълнението на отдавна подготвените си планове срещу Запада, които заплашват неговото оцеляване.”
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 