Кога ли „здравите сили“ ще намерят възпламенител на онази страшна етническа бомба, на която седим – и която така злокобно дими?!

Че нашите „националисти“, „национал-патриоти“ и щатни патриотари получават заповеди, пък и пари от Москва, сиреч от КГБ, се знае отколе; неслучайно у нас в наше време се стигна дори дотам, че израза „български патриотин“ започна да се превежда като „човек, който беззаветно обича и безпрекословно служи на СССР и на имперска путинска Русия“. Стопирането, бойкотирането и в крайна сметка провалянето на европейския път на България тече или се осъществява чрез раздухването на „националистическото славянофилство“, на рубладжийското патриотарство, на идеологическата инвазия на ченгесарското „православие“, чрез медийното разпалване на носталгията по „блажените времена“ на комунизма и СССР и провокирането на всякакви опити за създаване на междуетническо напрежение и конфликти с оглед в крайна сметка да се разиграе югославския вариант, ала България на никаква цена да не бъде изпускана из клещите на руската сфера на стратегическо влияние, нищо че е в НАТО и в Европейския съюз, напук на това, че огромната част от българите искат да са европейци и т.н.

В тази вързка, в тази светлина трябва да се възприемат различните странни събития, примерно, показните съдебни процеси над „ислямски фундаменталисти“, проведени напоследък у нас, провокации от рода на тази как циганета не само осквернявали портрети на велики българи, не само записали самото оскверняване на клипчета и на снимки, не само ги качили „случайно“ в интернет, та да се похвалят неизвестно на кого, ами после, оказва се, пред полицията си били най-чистосърдечно заявили, че съвсем и изобщо не знаели защо са направили всичко това (!!!) и прочие, и так далее, и тому подобное. Или както, да речем, съвсем случайно т.н. цар Киро беше наредил на еди кой си циганин с кола да премаже едно момче-българче от Катуница, оня, разбира се, изпълнил приказа, та после „съвсем случайно“ се явиха тълпи от беснеещи „футболни фенове“, които за малко не предизвикаха гражданска война не само в Катуница, ами и в Пловдив и в цяла България, та да се изколим взаимно като едното нищо! Помните ли колко страшно беше тогава, когато пияните патриотарско-„националистически“ тълпи вилнееха из всеки по-голям български град, а пък Премиерът Бойко Борисов риташе мачлета и се правеше на ударен – и абсолютно нищичко не предприемаше?!

И така нататък, примери много. Даже имаше и такъв случай, когато, доколкото си спомням, навръх националния празник скучаещи пияни турци в някаква селска кръчма на Делиормана бяха накарали момче „чистокръвно българче“ да им направи „свирка“ (!) и тогава също така крайно много се шумя по този случай из медиите, имаше призиви да се вдигнем и да им дадем най-сетне да разберат пустите му турци, и така нататък, и так далее, и тому подобное. Примери колкото щеш. Работят съответните братски служби по въпроса, няма да ни оставят току-така да изпаднем от мечешката им прегръдка – и да се предоставим в обятията на тия „лигави европейци“, които, наглеците, си позволяват да ни дават акъл какво да правим и как да живеем, и то, представете си, при положение, скъпи братя и братчеди, че ний, българите, сърбите и братята-руснаци, изтрезняваме с бира, докато презрените европейци се напиват с бира!!!

Пиша по повод на информацията за това, че циганетата, дето се „погаврили с портретите на нашите възрожденци и царе“, били оправдани, това не било подсъдно – и, пишейки го, се сетих, че цялата случка много наподобява на онази с Пуси райът, нали се сещате, когато ония момичета-фурии оскверниха патриаршеската катедрала в Москва, а пък после бяха натикани в затвора заради „оскверняването на религиозните чувства на вярващите“. Има нещо общо, нали, почеркът поне е същият, не го ли долавяте?

На това исках да ти обърна внимание, драги ми благодушни български наблюдателю, и да те призова да мислиш повечко когато медиите всеки ден ти пробутват някакви такива уж кьорфишеци, щото току-виж в някой момент кьорфишекът няма да се окаже кьорфишек, ами като едното нищо ще се окаже възпламенител на онази страшна етническа бомба, на която седим и която тъй злокобно дими, чакайки само по-силничка искра, та да пламне – а пък после майка ни жална де, щото с тия неща игра не бива, нали така?! Хайде, хубав ден ти желая, молбата ми да мислим обаче си остава, знам, трудно е да се мисли, трудно е да се побеждава лековерието, ала се налага, все пак зрели хора сме; умственият дефицит до добро не води, никого не е довел и нас няма да доведе, разбира се…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.