„Православният“ комунизъм в действие

Иван Бедров е написал чудесна статия, описваща и представяща „религиозното“ и „православно“, и иначе съвсем комунистическо по същината си лицемерие, облъхнало ни донасита в медиите – около кончината и погребението на Патриарх Максим: виж Как станахме по-християни и от патриарха. Ето най-силния момент от нея по моя преценка, а по-долу можете да прочете как силно уязвените от тази статия лицемери, олицетворяващи един злобен, крайно уродлив „православен“ комунизъм, реагират по този повод, за да си отмъстят поне малко:

Тук не става дума за паметта на патриарх Максим, а за нашето лицемерие. Едва ли и той си е представял краят на земния му път да стане повод за толкова грозен маскарад. В един момент се оказа, че всички са осиротели, че всички са живели според каноните, че всички са го обожавали.

Ако в тези дни беше проведено социологическо проучване, то със сигурност броят на ревностните православни християни щеше да се окаже повече от броя на населението на България. Промени се медийният език. В един момент хората се превърнахме в миряни, манастирът се превърна в обител, а телевизионните водещи започнаха да говорят на църковно-славянски.

Бивши комунисти, агенти и офицери от Държавна сигурност окупираха студиата и с изменени лица започнаха да бълват ценни мисли. Журналисти задаваха на гостите си въпроса „Вие вярващ ли сте?“. „О, да, много даже!“, отговаряха театрално покрусените. И никой не се сети да репликира, че такъв въпрос не се задава. Че въпросът за вярата е дълбоко личен и неподлежащ на скандиране.

Всъщност, просто Бедров, който е един най-обикновен безбожник, се е издразнил от факта, че смъртта на патриарх Максим напомни на българите за традиционната им вяра. И наистина покрай смъртта на патриарха тези, които бяха позабравили вярата, си спомниха за нея. И може би, даже с добро си я спомниха. Ето, ТОВА дразни господинчото. Всичко друго са глупости – онова там за детските му преживявания и т.н.

Впрочем, няма как да не забележим, че този жалък писарушка Бедров (дето е така силно възлюбен от Двери, – ясно защо), не е просто безбожник, но и откровено мрази вярата в Бога. Иначе защо ще сравнява уважението към патриарха с лицемерния траур на правителствените медии при стария режим (по Брежнев)? Внушението на този манипулатор е, че патриархът е видите ли, с нещо подобен на комунистическите вождове, а значи и православието е комай нещо като комунизма. Не случайно го упреква в безличие и пасивност, а по други митрополити отново хвърля изтърканите обвинения във властолюбие, сребролюбие, агентурно минало и т.н. Първо, Бедров, момченце сополиво, нещата съвсем не са толкова прости; второ, обвиненията са силно раздути, и най-важното – те могат да опетнят конкретните хора, но не и вярата…

Но, явно Бедров не е силно загрижен за морала висшето духовенство. По-скоро се опитва като плюе по него, да очерни самата вяра в Бога и да предизвика неприязън към самото споменаване в медиите на православието и на вярата в Бога. За него е непонятно – как така той, един безбожник, е принуден да слуша за „някакви си там вери, и култове, и прочее глупости“? Вместо, например, да се порадва на повечко медийно време за рок-музика, масонска евр(ей)о-пропаганда, рекламки или , защо не, спорт например?…

Бедров, ако наистина мразиш комунизма, защо си пропит от него? Ти си като децата, които казват, че мразят баща си, а реално са негови копия. Затова презираш Църквата, не вярваш в Бога и се дразниш от Православието. Затова си толкова българин, колкото и Брежнев… (vladomitev)

И пак нищо не каза, Бедров! ТВОИТЕ СПОМЕНИ НЕ НИ ВЪЛНУВАТ… Май си беден откъм теми за размисъл, че ни занимаваш с това! Който си е вярващ, то си е негова работа, нещо твърде лично… Не върви и да обсъждаш Патриарха – който е искал да научи за него по-рано, го е направил, бъди сигурен! Какво искаш -д а ни занимават с житието на патриарха… И то е лично… Истината е, че хората показаха обичта си към него, когато трябва, без да им се дава възможност да отсъстват примерно от работа, че било байрам… А който си е фалшив и лицемерен, то си личи! Май повечето журналисти сте такива за съжаление… Гледате само рейтинга, другото бързо ви минава и заминава… (Peperomia)

Жалка душа сте г-н Бедров! (neonix)

Така не се говори, гьотферен! Отишъл си е човек. Имай малко уважение към него и хората, за които християнството значи нещо. (Павел К.)

ЗАБЕЛЕЖКА: По същата тема прочетете още един, при това твърде задълбочен коментар от специалист и наистина вярващ човек: УНИКАЛНИЯТ ШАНС ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.