Прасето, прасето, ех, прасето, така завиждам на прасето: ах, как искам да съм прасе!

Във Фейсбук попаднах на следния многозначителен текст, явяващ се, така или иначе, знак, белег и символ на нашето време, за чието увековечаване искам да спомогна чрез публикуването му и във в-к ГРАЖДАНИНЪ:

1. Оргазмът при прасето продължава 30 минути. (30 минути! Еха! Искам да съм прасе в следващия живот!)

2. Сомовете имат над 27 000 вкусови рецептора. (Хм! Какво пък вкусно намират там по дъното?)

3. Хлебарката може да живее без глава 9 дни. След това умира от глад. (Още си мисля за прасето…)

4. Бълхата може да скочи разстояние 350 пъти по-голямо от дължината й. Все едно човек да прескочи стадион. (30 минути. Абе, върви му на прасето…)

5. Слоновете са единствените животни, които не могат да скачат. (И по-добре!)

6. Някои двойки лъвове осъществяват полов контакт повече от 50 пъти на ден. (Няма значение! Предпочитам да съм прасе в следващия си живот – качеството е по-важно от количеството!)

7. Котешката пикня излъчва в ултравиолетовия спектър. (Интересно на кого са платили, за да докаже това?)

8. Очите на щрауса са по-големи от мозъка му. (Познавам такива хора!)

9. Морската звезда няма мозък. (И такива хора познавам!)

10. Хората и делфините са единствените видове, които правят секс за удоволствие. (О! А прасето?!)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.