За идеалните мирогледни основания на истинската, отговарящата на понятието си политика

Заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев е написал в блога си текст под заглавие Защо (и къде) се кандидатирам за народен представител, на който току-що попаднах – в своето болнично безделие се отдавам отвреме-навреме на голямо ровене и четене из интернет. Признавам си, силно ме впечатли това, което е написал, струва ми се, че една такава откритост е похвална, затова ви съветвам и вие да прочетете мислите му по „щекотливата“ тема. Долових в писанието му повеите на един съвършено нов тип отношение към политиката; затова и, за да го насърча, за да му кажа, че е поел по верен път, рекох да напиша в блога му ето този коментар:

Аз също желая успех на г-н Кънев и го подкрепям, но с едно условие: да не си и помисля било във, било извън Парламента да се „прехвърля“ към друга, по-перспективна с оглед участието във властта партия – както сториха някои други видни млади членове на ДСБ. Ако има силата да устои на такива съблазни, той ще има и моята подкрепа.

Върл противник съм на политическо-партийната миграция, т.е. на кариеризма, тласкан от безнравствени подбуди. Иска ми се да вярвам, че ще устои. Политика, която не се вдъхновява от идеални, от ценностни подбуди, не може да има моята подкрепа. Това също и важи и за отделните политици: не доловя ли в говоренето и в действането на един политик вдъхновеност от такива идеални, бих казал духовни и ценностни подбуди, в такъв политик почвам да подозирам въжеиграча, спекуланта, тариката; този е моят критерий, на който съм залагал години наред и, общо взето, не съм съжалявал.

Имам чувството, че Р.Кънев се води в политическата си активност от някакви твърди ценностни и мирогледни основания, което ми дава правото да му се доверявам. За да установя тия неща съм му правил в предишни години доста тестове или проверки, които той общо взето е издържал успешно.

България има нужда от този род политици, към които принадлежи Р.Кънев. Ако имат душевната сила да издържат и на съблазните, свързани с пари, власт и слава, те могат много да постигнат за страната. Иначе ще ги последва съдбата на ония, които си продадоха душите – и заслужиха всеобщото презрение.

За тия политически въжеиграчи вече никой и не си спомня. В истинската, отговарящата на понятието си политиката неслучайно остават само ония личности и лидери, които са се вдъхновявали от най-светли и възвишени идеални, мирогледни и духовни подбуди. Ще ми се да има такива политици и у нас, дошло е времето е за това, дошло е времето за тях. Преситихме се от безобразията на ония, другите…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Дървета да бяхме, щяхме вече да се червим заради случващото се, ний обаче не се червим – какво сме тогава, позволете да запитам?!

Безскрупулният лицемер Николай Пловдивско-Кремълски не се посвени да се разреве пред камерите и пред репортерите – забелязахте ли този толкова арогантен цинизъм? Искаше явно да демонстрира колко много е привързан към своя наставник по слугуването на кремълско-кагебистките господари – така е прието да се реве по значително по-старшия боен другар, в случая Максим. Максим явно си беше най-доверен човек на руснаците, Николайчо – също. Та затова явно така е ревал: заради общата им душевна скверност и склонността към служенето на чужди господари. Но аз искам тук да издигна друга, по-задълбочена версия за причините, поради които така демонстративно рева пред камерите и репортерите руското мекере Николай, което се гласи да седне на още неизстиналия Максимов престол.

Аз лично долових в тази отвратителна сценка с реването нескриваната радост на Николайчо от това, че ето, дойде дългожданният момент: Максим умря, сиреч, дойде момента руското мекере Николайчо да изпълни заповедта на господарите си и с нахалство да се намести на патриаршеския престол. Да, Николай рева от радост заради смъртта на Патриарха, тази е моята теза; ако не беше тази спотайвана радост, и рев нямаше да има. Не вярвам, че Николайчо е с толкова мека и влюбена в дедо Максим душа, не вярвам на такива нескопосани внушения за балъци. Той рева от радост, че иде момента да се намести на патриаршеския престол, т.е. да изпълни бойната заповед, дадена му от неговите кремълски господари. Обяснимо е душевното вълнение на туй арогантно мекере, чиято ерогантност е в такава степен, че ето, не се посвени така показно да реве пред камерите и пред репортерите.

Пълна гнус! Правете си сметка колко чини в нравствено отношение тоя, дето така лакомо се нахвърли върху наследството на тодорживковия патриарх. Правете си сметка какво падение ни чака, ако точно такъв оглави многострадалната, на великата страдалчица Българска православна църква, която заради такива като Максим и Николай преживя такива унижения и гаври – осъществени под диктата на нашите съветско-руско окупатори, първо изявяващи се тук като един нескривано сатанински, бесовски атеистичен режим, а сега пък без капчица свян представящи се под маската на „държавно славянско православие“, т.е. на идеологията на авторитарния великоруски кагебизъм-путинизъм.

Тепърва ще се наложи отново и отново да търсим изход от ужасната духовна катастрофа, в която ни натикаха атеисто-комунистите – и техните безсрамно арогантни помагачи, дегизирани с владишки була, килимявки и със свещенически раса. Сега е достигнат връх в униженията и гаврите, на които сме подложени: искат да ни наложат за патриарх един нескриван поклонник на Мамона, един мутрополит, един безнравствен спекулант с най-святото: вярата в Бога.

Искат да ни наложат за патриарх един самоотвержен служител на Сатана. Дотам я докарахме. Страшно е. Време е като народ да се събуждаме най-сетне от наркозата – и да започнем да се борим с непоносимото издевателство! Това вече не се търпи! Дървета да бяхме, щяхме вече да се червим заради случващото се, ний обаче не се червим – какво сме тогава, позволете да запитам?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Руснаците и техните медийни мекерета по безцеремонен начин ни натрапват за престола на БПЦ послушника на КГБ Николай Пловдивски

Иво Инджев е написал коментар под заглавие След съветизацията следва русификацията (на БПЦ и нацията), в който поставя един крайно обезспокоителен и важен въпрос, толкова обезспокоителен и важен, че незабавно решавам да го препубликувам с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; става дума за това, че руснаците по най-безцеремонен начин запретнаха ръкави да налагат на престола на Българската православна църква своя кандидат, именно послушника на КГБ Николай Пловдивски; ето какво пише г-н Инджев:

Честито на софиянци, а после вероятно и на всички български поданици на Путин, чиито подчинен патриарх Кирил беше изпратен тази пролет в България (и по-точно в Пловдив) за да подготви почвата за путиноугодното дело – като посочи с височайшия си пръст как и кой трябва да превземе Българската православна църква!

Още не е погребан патриарх Максим, а операцията е задействана. За това свидетелства най-меродавната медия, която със съжаление цитирам (втори път за един ден), но няма как да я пренебрегна: сайтът BNews отразява гледната точка на неотразимия ни Бареков, кречетало на устремилия се към най-високия пост в БПЦ пловдивски митрополит Николай.

За Бареков дядо му Николай би камбаните на сватбата му в Пловдив, а в пряко излъчване по Би Ти Ви помазаният „журналист” с пълно гърло подвикваше сватбарски триумфалната си благодарност за частната услуга: „Да живее Българската православна църква” – същата, която е на път да бъде възседната от послушници на Москва с лаком апетит към луксозния живот.

Съответно Бареков и компания връщат услугата на Николай – несъмнен кандидат на Кремъл за патриаршеския пост в България – и вече бият медийните камбани в София в прослава на предстоящото още по-голямо русифициране на БПЦ като следствие на нейното съветизиране от времето на съветския колониализъм.

Само един пример за това, че Бареков служи вярно на дядо си Николай. Вече съм споменавал (ако някой се съмнява, може да провери): по внушение на ядосания от разобличението за скъпия му часовник за хиляди евро, с който първо сам се перчи, а после се цупи за ефекта от перченето, пловдивският митрополит Николай нарежда по телефона въпросното предаване да бъде спряно. Което и става – Бареков дори се хвали пред подчинените си с това, заявявайки, че е решил да „заколи” по тази причина магарето от предаването „На инат”. Така и става.

Нито някакъв си устав може да им попречи, нито някакъв си срам от нахалството да нагодят нещата в полза на руския избраник за водач на Българската православна църква.