Карикатура: Комарницки, СЕГА
Сценката, достойна за балканска крими–комедия, която се е разиграла преди 9 години в Харманли, когато няколкостотин (!) полицаи обстрелват с гранатомети сводник, осъден на 6 месеца (!) затвор била с тъжен край – престъпникът умрял, преди да успее да излежи присъдата.
А на пътя на братя Галеви не се намери ни един полицай с джобно ножче, който да ги помоли учтиво да го придружат до затвора.
Не съм адвокат и не ги владея много правните термини, но веднага ми идва наум нещо, което се казва „непропорционална употреба на сила“ или както народът го е казал – с топ да трепеш врабчета.
Няма да обсъждам отговорността на тогава главният секретар на МВР, а сега премиер, който още тогава я е поел напълно и е редно, той да изплати обезщетението от собствения си джоб, а и сам да сезира прокуратурата да започне проверка, защото е уверен в правотата си…
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.