„Системата“ на свободата – демокрацията – ако е разумно устроена, не е в ущърб на никой

Във Фейсбук си позволих да направя малък експеримент; заложих нещо като казус, който може да се използва с успех и за учебни цели, примерно по предмета гражданско оразование. Ето самия казус, а пък по-долу можете да прочетете и кратката дискусия по този повод, в която участва и бившият депутат Павел Чернев:

Ето какъв диалог сме провели с една госпожа преди време:

Светлана Христакиева казва: Господин Грънчаров, във виртуалното пространство сега често се употребява фразата “Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!” Твърди се, че тази фраза е Ваша. Вярно ли е това? С уважение!

Ангел Грънчаров каза: Не, уважаема госпожо, не аз съм авторът на тази “крилата” фраза; предполагам, че тя е творение най-вероятно на моя съименник и съфамилник, който носи също така името “Елтимир” – за да се разграничава от мен. Ако моя милост трябваше да изкаже нещо подобно, то аз, според разбиранията си, щях да кажа следното:

“Не може нации, на които единственото им постижение е якото лочене на водка и ракия, да дават акъл на нации, чиито представители са стъпвали даже и на Луната – наред с всичките си други невероятни и страхотни постижения, най-великото от които е че са се пристрастили до един към свободата!”…

А ето и дискусията до този момент по горния казус:

Pavel Chernev каза: Да допълня, ако може – не приемам наставления и правила от нации, които в глупавия си либерализъм и политическа коректност, са се самоосъдили на изчезване и робство, допускайки да бъдат върнати в 7 век чрез ислямизация. На такива морони не се доверявам ….

Vladimir Cvetanov Rachkov каза: Не сме допуснали,не са ни питали !

Капка Вачева каза: Те тези нации не се интересуват много какво приемат лица, публично нагло лъгали. На такива лица знаят как да показват къде им е мястото.

Ивайло Крайчовски каза: Фразата е публикувана от мен като говорител на БИРЕНАТА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ: ”Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!”

Vladimir Cvetanov Rachkov каза: Означава само, че са им повече алкохолиците…

Ангел Грънчаров каза: Г-н Чернев, либерализмът, или уважението към свободата, не може да е нещо глупаво, понеже ако е така, то тогава най-умното е да се прекланяме на диктатурата, на тиранията. Съгласен съм обаче, че системата на свободата, ако е разумна, трябва да бъде устроена така, че със свободата да не се злоупотребява в ущърб на никой, нито на малцинствата, нито на мнозинствата, нито пък, особено, на отделно взетия човек. Това е най-трудната за постигане задача на демокрацията, политическата система на свободата.

Аз лично съм човек демократ и продължавам да вярвам в свободата, въпреки че тя поражда много трудности и изпитания. Които обаче автентично свободните хора намират начини да преодоляват. Не е изобщо лесно обаче, както някои си го представят, примерно, мислейки си, че свободата трябва да е само за едни, а да е насочена срещу други. Тиранията пък изобщо не е спасение, вярно, тя много проблеми решава, но на ужасно висока цена. Без свободата е лесно да се живее, със свобода обаче е истински трудното. Затова тиранията не е изходът.

Тъй че работата е твърде сложна. Трябва много да се мисли и да се търсят разумните решения. А хората, които уж в името на свободата работят против интересите на други хора, трябва да бъдат озаптени, да бъдат вкарани в правия път – но със законни средства, разбира се. Съвременната демократична държава има нужния за това ресурс, стига да е ръководена от честни и смели, немалодушни хора. Каквито сред политиците, да признаем, са крайно малко, особено пък у нас…

Vladimir Cvetanov Rachkov каза: Ако не може да се контролира свободата – трябва да се смени системата…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Като слуша какви ги говори и какво прави Борисов, нормалният българин се пита не дали, а кога да емигрира!

Попаднах на интересна публикация, която ви съветвам и вие да прочетете – или поне да й хвърлите едно око: Шефа на Интернет общество Вени Марковски: Шпиц команди на ГЕРБ облъчват избирателите в интернет! ИНТЕРВЮ. Има доста важни моменти в нея, но аз тук искам да представя най-вече един от тях. Понеже напоследък и моят блог е нападнат от яростни и безцеремонни „критични оплюватели“, представящи се все за „възмутени граждани“, дори за мои ученици, колеги и не знам си какви още, същинско стълпотворение сякаш се получи от такива, та това, което казва г-н Марковски, хвърля известна светлина върху толкова странната загадка; ето този момент:

– Използва ли ГЕРБ интернет за политическа пропаганда?

Целевата група на ГЕРБ не са интернет потребителите. Цветан Цветанов знае, че много трудно ще успее да убеди добре начетения интернет потребител, че той е добър министър. Целта им са онези 40%, които не ползват интернет. В мрежата всяко твърдение на Цветанов или Борисов може да бъде проверено и в най-честия случай – развенчано. Затова изглежда ГЕРБ използва интернет по-скоро за политическа контрапропаганда, отколкото за пропаганда.

– Затова ли се появиха призивите на Борисов и Цветанов младежката организация на партията да превземе форумите?

Съвсем естествено е, че ако не можеш да убедиш някого в нещо, поне ще му създадеш работа да се оправдава. Активистите и симпатизантите на ГЕРБ прекарват голяма част от времето си в писане на коментари под критичните статии за партията. Те не са в защита на ГЕРБ, а в нападение върху критиците. Например – вземете данните на БНБ за привлечените чуждестранни инвестиции. Няма нужда от обясненията на Дянков или Борисов, достатъчно е да се прочете как те са вървели през годините.

– Не ставаме ли за смях пред света заради Борисов и министрите?

В САЩ никой не се смее на България, а просто я съжаляват. На чисто човешко равнище. На държавно равнище нещата са по-сложни. България е съюзник, член на НАТО, на нейна територия има щатски военни бази. Но от друга страна, през България изтича информация към хора, които са враждебни на САЩ. Това обяснява и нежеланието на спецслужбите на САЩ, Великобритания и Израел да предоставят информация не просто на българските служби, а на премиера на България за атентата в Бургас. ЕС няма да разследва премиера на България. Това е работа на българската „независима“ прокуратура. Но за тях е по-важно да се разследват текстовете на рапъра Мишо Шамара, отколкото разговорите на Мишо Бирата и премиера.

– Как биха реагирали хората в САЩ, ако там беше избухнал скандал като „Мишо Бирата“?

Ако политик в нормална държава бъде хванат как по телефона нарежда на шефа на митниците да прекрати проверка, защото така бил обещал, той ще бъде изритан. След като у нас това не се случи, при това дори самият Борисов си призна, то изводът е – България не е нормална държава.

Няма значение как гледат Европа и САЩ на нея. След като народът гледа към Бойко и с умиление си казва „Амче к’во? И аз да бях, и аз щях да използвам властта за далавери“. В САЩ никой не би избрал човек, който е имал общи фирми с хора, които са били застреляни, докато той е бил главен секретар на МВР. Или някой, който може да злоупотреби с държавния авиационен парк, за да пусне своя любим селски отбор да лети за мачле в провинцията…

– Защо българите продължават да бягат в чужбина?

Не е работа на политиците да правят нещо, за да върнат емигрантите. Това е занимание за държавници, а у нас такива няма. В България един политик може да каже пред стенографите в Министерския съвет „Сергей Станишев говори безпардонно, разчитайки на моята интелигентност, доброта, възпитание, правдивост“ (Борисов на заседанието на МС от 3 октомври т.г. – б.р). Как да не избяга човек в чужбина от такъв политик? Разбира се, ако това е казано от актьор или водещ на комедийно шоу, човек ще се засмее. Когато го казва политик, единственото, което остава на нормалните хора, е, да погледнат към календара и да помислят не дали, а кога да емигрират.

Това казва г-н Марковски. Аз почти препечатах цялото интервю. Понеже виждам, че казва важни неща, които трябва да стигнат до колкото се може повече хора. И също така до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ ми се ще да достигнат. А пък загадката защо толкова много „възмутени“ се навират в блога ми сега нали се проясни отчасти?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.