Иван Костов е единственият български политик, който е рязал „живо месо“ от Доган!

Добри Божилов тази нощ е имал вдъхновение и е сътворил наистина чудесен текст. Чудесен, щото е верен, щото и написал изцяло верни, истинни думи. Не се сдържах – аз съм емоционален човек – и го поздравих във Фейсбук ето така:

Браво, Добри! Самата истина говориш, човече! Поздравления! Конграчулейшънс – както се изразява ученият ни Премиер! 🙂

А пък после реших да запозная и читателите на своя блог, а също така и на печатното му издание, именно в-к ГРАЖДАНИНЪ, с прозрението на Добри; ето го без нито една дума промяна:

Във връзка с новия ход на Доган в подкрепа на Бойко да припомня кой е единственият български политик, който е рязал „живо месо“ от Доган. Това е Иван Костов. Не само в политически и вербален план („Доган е проклятието на България!“), но и в реален изборен план. Костов е единственият, който е побеждавал Доган на изборите в Кърджали. През 2000 г. кандидатът на СДС (българин) спечели избора за кмет с 50,5 : 49,5% срещу кандидата на ДПС. Кърджали 4 години се управлява от българин! Това стана след като Костов размаза турския мафиотски бос Ерджан Рашид – Роко, който беше една от опорите на ДПС и Доган. Същият този Роко, който преди това беше казал: „Кметът е наш, градът е мой“ – след поредния изборен успех на ДПС.

Та през 2000 г. Костов изгони Доган от Кърджали и ДПС никога не е било в по-слаба позиция. На изборите през 2001 г. ДПС взе само 21 депутати – най-слабият резултат в историята им. След това взима вече по над 30, вкл. сега са 36. Но след като Костов нарита Доган в крепостта му Кърджали, след това закономерно ДПС се представи много зле и на парламентарните избори.

Завръщането на Доган беше благодарение на царо, както и на Тройната коалиция после, и в момента – благодарение на ГЕРБ.

Но истинският лидер, който е побеждавал Доган е Иван Костов. Сочат го обективни факти. Така днес като се чудим между Станишев + Доган ли да избираме или пък Бойко + Доган, е добре да си спомним, че е имало и такива, които са управлявали БЕЗ Доган. И дори са го навирали в „миша дупка“. Истинските патриоти – на дело, а не на националистически приказки…

ЗАБЕЛЕЖКА: За да провокирам дискусия във Фейсбук си позволих да подхвърля и тия думи: Прочее, някой пита ли се защо „всемогъщият“ титан и властелин Боко така малодушно и страхливо трепери от Доган? Е, ако си отговорите на този въпрос, ще разкриете една от най-големите тайни на българската политика. Хубавото на Боко е, че непрекъснато по най-баламски начин издава и най-потайните си мисли и чувства…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Максим си отиде. Бог да го прости! Има за какво…

Със ставането си тази сутрин попадам на следната новина: Почина патриарх Максим, в която чета:

Главата на Българската православна църква е починал в 3,50 часа тази нощ. Новината съобщи „Стандарт“, позовавайки се на неофициални източници. По стара българска традиция последните дни на духовния водач на България бяха покрити с информационно затъмнение. Още в петък БЛИЦ разкри, че скръбната вест е станала достояние на най-близките на патриарха, но никой от неговото обкръжение не се осмели да потвърди новината.

Максим явно е умрял. С такива неща не (бива да) се шегуват. Какво да кажа по повод на тази смърт? Ще бъда кратък:

Максим си отиде. Бог да го прости! Има за какво…

Нарекли са го в съобщението „духовният водач на България“. Пресилена характеристика. Но и показателна. Горката България, щом има такива „духовни“ водачи!

Не ми се мисли обаче какви срамни истории ще се разразят сега около наследството на Патриарха, около това кой ще избута другите мераклиии за да седне пръв на неговия трон! За самия Максим е било лесно: Тодор Живков е решил той да бъде Патриарха. А сега кой ще реши? Ще видим. Резилът предстои. Истинският резил все още не е дошъл.

Но Бог гледа и всичко вижда… в Него е нашето упование. А пък тия, дето изобщо не се страхуват от Него, нищо че се представят за „Божии служители“, би следвало да си дават сметка, че все някога ще бъдат и съдени за стореното – и за безобразията. Ето, Максим най-накрая ще се срещне с Оня, когото лъга толкова дълго време…

Да кажа и още нещичко, нищо че явно изпадам в грях: не ние ще съдим такива като Максим. Има Кой да ги съди. Има най-мъдър и справедлив съдия, който най-вярно ще отсъди. Не е наша работа да съдъм. Но да кажем какво мислим може, чини ми се.

Та докато Максим беше в болницата, ми хрумна ето такава страшна мисъл: защо толкова дълго живя Патриархът? 98 години изобщо не са малко. Знаем, че ония, които силно обича, Бог прибира по-рано. Така твърдят… старите баби. А те са мъдри жени. И ето какво си помислих: щом Максим живее толкова дълго, явно и самият Бог не го ще, явно и самият Бог дълго отлага крайно неприятната среща – срещата с един наистина голям грешник. Такава мисъл ми мина. Нали пусто съм философ, та все ми минават разни мисли през главата. Покрай които толкова съгрешавам.

Но щом милостивият Бог ни е дал мисленето, явно не е толкова непростим грях да се ползваме от него… Добре, много взех да умувам, а аз самият съм цъфнал: едва изкарах тази нощ. Днес влизам в болница. Затуй не бива да си позволявам разсъждения на тема смъртта. Щото току-виж, съм настигнал куцукащия без особено желание към Оня свят Патриарх…

Хайде, хубав ден на всички ви желая! Все пак изглежда светът ни стана значително по-добър – след като в него вече го няма старият грешник Максим…

Всички сме грешни, тъй че не е, предполагам, чак толкова голям грях да наречеш един така дълго живял човек грешник…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.