ТУК
ДОКЛАД
от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив от 1999 г.
Уважаема госпожо Директор,
Искам да споделя с Вас една, струва ми се, превъзходна идея, която може да има голямо значение за нашето училище, за ръководената от Вас институция, а също така и за повдигане на нейния и без това висок имидж, който ние не само следва да пазим като нещо най-драгоценно и свято, но и с всичко, което правим, да го повдигаме неуморно и безпрестанно. Аз лично в своята разностранна дейност не правя друго, освен да помагам за повдигане на престижа на нашето училище, както и Вие сте могла да се убедите във всички тия години, в които работим заедно в него, първо само като учители, като колеги, а после, ето вече цели две години, Вие като директор, а аз като един твърде деен и ангажиран и на общественото поприще учител. Както и да е, та идеята ми е следната; ще се постарая да я изложа съвсем накратко.
Тази 2012 година беше юбилейна, юбилеят беше честван с пищни тържества, подобаващо, имаше много ценни инициативи, всички знаем как беше, затова да не се разпростирам излишно. Тази знаменателна и паметна година беше изключително напрегната за всички нас, но ми се струва, че ето, нейният завършек, краят й, трябва също да бъде отбелязан достойно и подобаващо, аз бих каза дори увенчан с нещо наистина стойностно. В тази именно връзка е моята идея. Предлагам следното.
Работейки вече толкова години в ПГЕЕ-Пловдив, моя милост имаше възможност в последните години да разработи една поредица от книги за българското образование, а именно, първата книга: ИДЕИ за една нова философия и стратегия на образованието в България; втората: ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ с подзаглавие Що е академичност и има ли тя почва у нас? и третата: НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! с подзаглавие Есета за освобождаващото обучение и образование. Тази третата книга е посветена изцяло на нашето училище, в нея описвам експерименти, методики, модерни стилове на преподаване и оценяване, давам израз на търсения, проблеми и решения, които съм пробвал и намерил в работата си в нашето наистина елитно училище. Писано е в тази моя книга и за много знаменити хора и личности, с които ме сблъска животът в него. С които имах и имам благодатния шанс да работя, да общувам, заедно да търсим, да творим, защото сама знаете колко невероятно интензивен и по същината си творчески е нашият, учителският труд – противно на това както обикновено се мисли в нашето общество, проядено безпощадно от проказата на толкова коварното безразличие към духовното, към духовността.
Да, написах тази книга тъкмо в юбилейната, в 2012 година. При това съм длъжен да спомена, че лично Вие ми дадохте решаващия подтик и импулс за написването й, за което ще Ви бъда вечно благодарен. Когато Вие поканихте инспекторката по философия да ме проверява за да прецени доколко оправдани са моите инициативи и иновации в преподаването, то тогава възникна крайно благодатна за мен като изследовател ситуация: наложи се да направя всичко, за да убедя висшестоящата администраторка в предимствата на това, което правя от толкова години, да защитя подходите, методите, които прилагам в часовете си, да напиша безкрайно много текстове, доклади, „обяснения“ и прочие; всичкият този суров материал след това беше безценнен за написването на книгата ми! позволете ми да благодаря на всички, които имаха дял и допринесоха за раждането на тази книга, за което Вие специално имате огромна, неоценима направо роля!
В един момент на мен ми се яви в съзнанието идеята да седна и да напиша цяла една книга по тия проблеми. В невероятен подем на творческия дух написах тази книга за около месец, през лятната си ваканция. До такава степен се увлякох в работата си, че сякаш дори забравих крайния срок на платения ми отпуск (да приемем за вярна тази Ваша версия за случая!), явих се два дни по-късно от разрешеното от Вас, Вие, възмутена от безотговорността ми, справедливо ме наказахте с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и така, знаете самата история, да не я повтарям излишно тука. Но както и да е, за науката се искат известни жертви, за образованието на младите – също и още повече; факт е, че в крайна сметка се роди безценно, твърде скъпо за мен отроче: моята книга, наречена НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! и носеща подзаглавието. Есета за освобождаващото обучение и образование. Та в тази връзка Ви пиша този доклад, понеже нямам възможност да издам на свои средства книгата си, крайно съм затруднен, мисля постоянно какво да правя, на моменти дори съм съвсем отчаян.
В това състояние напоследък ми минават в главата какви ли не идеи, коя от коя по-щури. Примерно, хрумна ми съвсем официално да поискам спонсорство на книгата си от Вас, като директорка на училището; мисля, че е справедливо от бюджета на ПГЕЕ-Пловдив, примерно от средствата, предвидени за квалификация и преквалификация, да речем (специалистите-финансисти знаят по-добре откъде могат да се вземат тия пари) да се отдели известна сума, която да послужи за издаването поне на тази книга, която изцяло е посветена на нашето училище, на училището, в което преподавам философия и гражданско образование вече толкова години. Да, знам, твърде е щура, направо е диво-щура тази моя идея, но ето, с този мой доклад правя опит все пак да я лансирам въпреки всичко, за доброто на училището обаче. Утешавам се в лудостта си с това: защо пък да не опитам, какво лошо има в това да се поиска книга, написана от служител на училището, посветена на самото училище и имаща отношение към основната, същинската дейност на това училище, да бъде поискано да се издаде с подкрепата на самата институция?!
Също така се питам и това: какво по-хубаво от това накрая на юбилейната година честванията по повод на юбилея да бъдат увенчани с издаването на една сериозна книга за самото училище, написана от един учител в него?! Не разбирам какво е лошото в това?! Ако някой може да ми каже, да заповяда да ми каже кое именно е лошото.
Мислейки си в този дух, се реших най-сетне: да, непременно трябва да опитам – и ето, опитвам. С този свой доклад най-официално предлагам във Ваше лице на ръководството на училището тази своя екстравагантна, наистина щура идея: да се опитате да намерите средства от бюджета на училището за издаването на една книга, посветена на самото училище, и то на изхода, на края на юбилейната година. Да, знам, звучи прекалено нагло и лудешки това мое предложение, но нали знаете, то и самият Бог, както се твърди, най-благосклонно гледал на лудите, възприемал ги като най-невинни и безобидни свои чада. А Вие като литераторка знаете превъзходно, че и класикът Вазов, пък и класикът Ботев са се изказали по въпроса за лудостта; Вазов примерно е заявил: „Лудите, лудите, те да са живи и здрави, цялата ни надежда у нас е в лудите!“ (не претендирам, че цитирам точно, но смисълът е такъв!), на Ботева принадлежат думите „Свестните у нас считат за луди…“, а пък дори и великият Стамболов, на младини Ботев съратник и съовтор на общата им стихосбирка, е вярвал в тия толкова проницателни думи; негови пък са паметните думи: „Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобождава!“.
Е, ето, и аз проявявам за сетен път „лудостта“ си, искам пари за тази своя книга от ръководството на училището, искам ги от Вас. Пък и, признавам си чистосърдечно (тя, честосърдечността, е позволена най-вече на лудите!), много ми е интересно да видя какво ще стане, щото идеята, както и да я погледне човек, е оправдана – пък и е безценна направо за самото училище! Нима има други училища в страната, в които още в юбилейната година да са били издавани такива фундаментални книги, посветени на иновациите, които се правят в съответното училище?! Има, ама дръжки има (простете, увлякох се!), няма такова друго българско училище!!! Та значи ако издадем тази книга, ще дадем бляскав пример за това, че нашето училище е най-особено, най-напредничаво, най-елитно, най-престижно, което неимоверно ще повдигне заслужената му иначе слава! Дайте да направим изискващото се от нас славата на нашата гимназия да порасте и разцъфти, пък и да даде обилни плодове един ден, дайте да не изпускаме толкова сгодния случай за това!
Госпожо Директор, ще дойде ден, в който нас двамата с Вас няма да ни има на този свят. Да, обаче в аналите на училищната история, пък и в архивите на библиотеките ще остане отпечатаната със спонсорство на самото училище книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! с подзаглавие Есета за освобождаващото обучение и образование, свидетелстваща, че е имало някога един модерно и перспективно мислещ негов директор, именно Ваша милост, а също така и един скромен учител, автор на „глупави и нечетени от никой книги“, които обаче заедно са направили нещо ценно: издали са с общи усилия една книга! И то тъкмо за ознаменуване на юбилея на самото училище! Мисля, че си струва да се стори това велико дело.
Предоставям във Вашите ръце идеята си и евентуалната нейна реализация, аз като автор бях дотук…
Желая Ви успешна седмица!
С уважение: (подпис)
(Ангел Грънчаров)
Пловдив,
19 ноемврий 2012 г.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 