Нашият пръв партиен и държавен ръководител Бойко Борисов, който е цитиран днес от в. „Труд” да се „шегува” в стила на своя образец за подражание от Правец, че щял да управлява още дълго (още 60 години – докато Живков ни заплашваше „само”, че ще остане на власт като столетник, какъвто е бил дядо му!), прави типична за предшественика си грешка: не разбира как пролуките в контрола над информацията могат да го дискредитират.
Борисов, трябва да се признае, е добър ученик на Живков – и направи доста за овладяването на „важните” медии. Но както съветската перестройка попречи на плановете на Живков да векува, така и несвършената и несъвършената работа на ГЕРБ по пълното запушване на всички пробойни в пропагандната китайска стена, с която са се обградили срещу всякакво волнодумство, на практика усилва впечатлението за провал в цензурата. Защото и малкия успех на пробилата истина се превръща в крещящ факт…
Нещо подобно се получава с нарастващото информационно влияние на интернет. От ГЕРБ се усетиха и набързо приложиха схемата с пазаруването на вестници и телевизионни канали с парите на пристаналата им банка, която преди служеше по същия начин на кабинета на БСП. И въпреки това, както се видя в случая със съдия Марковска, недоубитите волнодумци успяха със свое журналистическо разследване да повлияят върху една от далаверите на властта до такава степен, че чак в Брюксел се възмутиха и реагираха по безпрецедентно гневен начин.
Говоря за истинско журналистическо разследване, а не за онези поръчки в медиите на ГЕРБ и на първо място в телевизионния трибунал ТВ 7, на които спускат разни разработки, препират ги като чисто (и просто) медийно разкритие, след което ги сервират на прокурорското внимание като сигнал на „гражданското общество”, разбунтувало своята будна съвест срещу някой враг на властта, посочен всъщност тайно на нейните „разследващи” слуги, на които едновременно с това се опитват да създадат ореол на безкомпромисни борци за народна правда. (Дочети ДО КРАЯ >>>)
Да добавя и аз нещичко, да кажа и аз, А.Г., няколко думи:
Възниква въпросът: а кой е другият честен, свестен, неподкупен български журналист – освен Иво Инджев? Наистина: кой? Може би Иво Беров, да, той също заслужава. Също като И.Инджев е в немилост, това показва и доказва, че е честен, свестен, неподкупен журналист и човек. А други като тях има ли? Сигурно има още един-двама, ама във всеки случай не са повече. Не са много. Малко са. За сметка на това медийни мерзавци, способни на всичко, на всяка мерзост, на каквото си искаш подлост и мръсотийка, колкото щеш у Нашенско, с лопати да ги ринеш; мераклиите да си продадат за хубави парички душите и да слугуват, да се мазнят на силните, на властта у нас са предостатъчно, имаме си ги в изобилие! Мекерета и мерзавци у нас бол, свестните обаче са малко – ето в това ни е проблемът според мен…
Малко са честните, свестни и неподкупни журналисти у нас, малко са, ала ги има все пак. И един само да беше – все е нещо. Щото ако и него го нямаше, работите щяха съвсем да се оплескат… тия неколцина честни, неподкупни, свестни журналисти-личности измиват срама, позора на българската журналистика, превърнала се в парцалистика, в мръсна пачавра на олигархията, на мафията, на властта. Излишно е да споменавам, че у нас мафия, власт и олигархия са едно и също нещо…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 