За идеалните мирогледни основания на истинската, отговарящата на понятието си политика

Заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев е написал в блога си текст под заглавие Защо (и къде) се кандидатирам за народен представител, на който току-що попаднах – в своето болнично безделие се отдавам отвреме-навреме на голямо ровене и четене из интернет. Признавам си, силно ме впечатли това, което е написал, струва ми се, че една такава откритост е похвална, затова ви съветвам и вие да прочетете мислите му по „щекотливата“ тема. Долових в писанието му повеите на един съвършено нов тип отношение към политиката; затова и, за да го насърча, за да му кажа, че е поел по верен път, рекох да напиша в блога му ето този коментар:

Аз също желая успех на г-н Кънев и го подкрепям, но с едно условие: да не си и помисля било във, било извън Парламента да се „прехвърля“ към друга, по-перспективна с оглед участието във властта партия – както сториха някои други видни млади членове на ДСБ. Ако има силата да устои на такива съблазни, той ще има и моята подкрепа.

Върл противник съм на политическо-партийната миграция, т.е. на кариеризма, тласкан от безнравствени подбуди. Иска ми се да вярвам, че ще устои. Политика, която не се вдъхновява от идеални, от ценностни подбуди, не може да има моята подкрепа. Това също и важи и за отделните политици: не доловя ли в говоренето и в действането на един политик вдъхновеност от такива идеални, бих казал духовни и ценностни подбуди, в такъв политик почвам да подозирам въжеиграча, спекуланта, тариката; този е моят критерий, на който съм залагал години наред и, общо взето, не съм съжалявал.

Имам чувството, че Р.Кънев се води в политическата си активност от някакви твърди ценностни и мирогледни основания, което ми дава правото да му се доверявам. За да установя тия неща съм му правил в предишни години доста тестове или проверки, които той общо взето е издържал успешно.

България има нужда от този род политици, към които принадлежи Р.Кънев. Ако имат душевната сила да издържат и на съблазните, свързани с пари, власт и слава, те могат много да постигнат за страната. Иначе ще ги последва съдбата на ония, които си продадоха душите – и заслужиха всеобщото презрение.

За тия политически въжеиграчи вече никой и не си спомня. В истинската, отговарящата на понятието си политиката неслучайно остават само ония личности и лидери, които са се вдъхновявали от най-светли и възвишени идеални, мирогледни и духовни подбуди. Ще ми се да има такива политици и у нас, дошло е времето е за това, дошло е времето за тях. Преситихме се от безобразията на ония, другите…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…